Всички участници на пазара трябва да си направят добре сметката как да реагират най-адекватно, а за това се искат много данни, информация и аналитични способности. Няма да бъде лесно и ще струва много, но в края на краищата всичко ще бъде платено от потребителя. Нашето мнение е, че в гонене на „прекрасния нов свят“, Европа ужасно прекалява с планирането – опитва се да регулира процеси и материални потоци, които в реалната икономика ежедневно се изменят. Това ще даде предимство на два типа играчи: а) глобалните компании, които имат ресурса да се справят; и б) тарикатите, които винаги ще намерят начин да минат метър. Ако си малък и честен, нямаш много възможности за успех. Защото всеки с опит в сектора отлично знае: Боклукът винаги намира най-евтиния път!

Основната част от методологията на ICP са Протоколите за енергийна ефективност. Те определят стандартна пътна карта на най-добрите практики за проекти за енергийна ефективност, произтичащи от жизнения цикъл на проектите ICP. Те използват съществуващите и общоприетите европейски и национални стандарти за създаване на стандартизирани/ документално унифицирани проекти с надеждна възвращаемост.

Доста компании говорят за себе си, че са корпоративно отговорни или устойчиви. Нека погледнем как го разбират това и как ние виждаме техните разбирания.

Първото, което правим, е да погледнем сайтовете на 50 компании, които са или големи и имат публично присъствие по темата, или обичат да участват в конкурси, където се оценяват проектите им по корпоративна социална отговорност (КСО). Това, което консултант по устойчиво развитие търси там, са политики по устойчиво развитие или корпоративна отговорност, в които компаниите заявяват своите ангажименти публично. В общи линии, публичният ангажимент е част от алгоритъма на устойчивото управление.