Aĸo ce зaмиcлим зa въпpocитe, ĸoитo вълнyвaт пoтpeбитeлитe във вpъзĸa c oпaзвaнeтo нa oĸoлнaтa cpeдa, бeзcпopнo в тoп 5 щe нaмepим oпaĸoвĸитe. B днeшнo вpeмe e тpyднo дa cи пpeдcтaвим ĸaĸъвтo и дa билo пpoдyĸт бeз oпaĸoвĸa. Тя e cтaнaлa нeизмeннa чacт oт нaшeтo eжeднeвиe.
Търсим хора, които умеят да се самомотивират, искат да учат, не се страхуват да поемат рискове и могат да поемат отговорност. Имаме много работа в момента, много бизнеси са вперили очи в нас и ни предстои да ги подкрепим по теми като декарбонизация, кръгова икономика, корпоративна отчетност, организационното развитие и всички други предизвикателства, които най-общо наричаме устойчиво развитие.
Нов съм в denkstatt. Но помня добре първото си впечатление от екипа – хора, които не просто говорят и имат визия за подобряване на средата, в която работят и живеят, но наистина действат. Досега винаги съм се питал зависи ли изобщо нещо от мен? Светът си е поставил амбициозни климатични цели за декарбонизация и намаляване на температурата с градус и половина, но какво да направи един човек, който е капка в морето? Видях с очите си, че има какво. И че не е нито трудно, нито сложно, не отнема много време и ресурси, а носи удовлетворение.
Ето нашите съвети какво може да направи всеки на практика в офиса си, за да бъде от полза за природата и за себе си.
На бизнес среща сте – около вас всички са с делови костюми, бели якички и строги погледи. Презентацията започва. Но не с цифри за финансови трансакции или инвестиции, а със… снимка на жаби. Решавате, че това е шега, която да разчупи атмосферата. Но не е. Жабите са по-важни от цифрите. Екосистемите влияят на парите. Ако бизнесът ви оказва влияние на местообитанието на жабите, значи имате проблем. Трябват ви природно базири решения – онези действия, които помагат за възстановяването на естествените екосистеми, така че това да е от полза за биоразнообразието.
Всяка индустрия има неудобна истина. Колкото по-регулиран става нашият бизнес на ESG-консултанти, толкова повече търсим този път с клиентите си за прилагане на регулациите, който не компрометира успеха им. Нека ви припомним, че винаги сме казвали, че устойчивостта може да се мери само с един краен критерий – способността на една компания да оцелява дългосрочно на пазара, като непрекъснато създава стойност за потребителите, така че те да я избират пред конкурентите.
За десетилетията призоваване към намаляване на въздействието на бизнеса върху околната среда най-значимите промени се оказаха тези, които имат и икономически смисъл за компаниите – енергийна ефективност, подобрение в производствените процеси, иновации в някои аспекти и оптимизиране на продукти и услуги. Апологетите на зеления преход обаче искат още. Затова на преден план излязоха финансовите институции.
We celebrated 2021 as our most successful year to date.
We reported huge growth in all key business metrics: revenue (+36%), profit, team (from 12 to 18 people), and remuneration. We worked on some great projects (75 in total) for a large number of clients (53 different organisations in total). We overcame all the difficulties. We moved to a great new office.
С ESG назоваваме екологичните, социалните и управленските данни и показатели (откъдето идва и съкращението – Environment, Social and Governance) и се смята, че дефинира подходът в успешното управление на една компания. ESG поставя и акцент върху заинтересованите страни като служители, потребители и други групи. Това е модерното име на управлението на устойчивото развитие.
Всички участници на пазара трябва да си направят добре сметката как да реагират най-адекватно, а за това се искат много данни, информация и аналитични способности. Няма да бъде лесно и ще струва много, но в края на краищата всичко ще бъде платено от потребителя. Нашето мнение е, че в гонене на „прекрасния нов свят“, Европа ужасно прекалява с планирането – опитва се да регулира процеси и материални потоци, които в реалната икономика ежедневно се изменят. Това ще даде предимство на два типа играчи: а) глобалните компании, които имат ресурса да се справят; и б) тарикатите, които винаги ще намерят начин да минат метър. Ако си малък и честен, нямаш много възможности за успех. Защото всеки с опит в сектора отлично знае: Боклукът винаги намира най-евтиния път!
Денкщат за мене беше избор осъзнат,
защото свързвам този образ с отдаденост и резултат.
Вярвам, че в основата на ефективния ни път
храбростта да се хвърляш в новото не трябва да е кът.
Важно е от работата да се чувстваш вдъхновен
и не „работа“ да го наричаш, а просто смислен ден.
Основната част от методологията на ICP са Протоколите за енергийна ефективност. Те определят стандартна пътна карта на най-добрите практики за проекти за енергийна ефективност, произтичащи от жизнения цикъл на проектите ICP. Те използват съществуващите и общоприетите европейски и национални стандарти за създаване на стандартизирани/ документално унифицирани проекти с надеждна възвращаемост.
I would like to start with a question that I wish I heard more often: “How can I know whether my business is sustainable?”. Unfortunately, I cannot do so, because I rarely ever hear it. Instead, I come across assured claims like: “My business is sustainable because we have initiatives for the reduction of energy usage and we make considerable donations to good NGOs”.
Често в разговорите с клиенти и партньори стигаме до въпроса: „Кой трябва да бъде зает с устойчивото управление на компанията, в кой отдел и за какво отговаря?“. Статията по-долу дава перспектива по въпроса.
В над 90% от компаниите в България, заетите с устойчиво бизнес-развитие са мениджъри и експерти от отделите по корпоративни комуникации. Има малко повече от 10-тина души, които заемат позиции като КСО-мениджър; КСО-специалист или Sustainability-мениджър или директор. Тези позиции са обособени най-често в някой отдел или самостоятелно; много рядко някой от отдел бизнес-развитие има роля и позиция във връзка с устойчивото развитие на компанията.
Доста компании говорят за себе си, че са корпоративно отговорни или устойчиви. Нека погледнем как го разбират това и как ние виждаме техните разбирания.
Първото, което правим, е да погледнем сайтовете на 50 компании, които са или големи и имат публично присъствие по темата, или обичат да участват в конкурси, където се оценяват проектите им по корпоративна социална отговорност (КСО). Това, което консултант по устойчиво развитие търси там, са политики по устойчиво развитие или корпоративна отговорност, в които компаниите заявяват своите ангажименти публично. В общи линии, публичният ангажимент е част от алгоритъма на устойчивото управление.