Всички участници на пазара трябва да си направят добре сметката как да реагират най-адекватно, а за това се искат много данни, информация и аналитични способности. Няма да бъде лесно и ще струва много, но в края на краищата всичко ще бъде платено от потребителя. Нашето мнение е, че в гонене на „прекрасния нов свят“, Европа ужасно прекалява с планирането – опитва се да регулира процеси и материални потоци, които в реалната икономика ежедневно се изменят. Това ще даде предимство на два типа играчи: а) глобалните компании, които имат ресурса да се справят; и б) тарикатите, които винаги ще намерят начин да минат метър. Ако си малък и честен, нямаш много възможности за успех. Защото всеки с опит в сектора отлично знае: Боклукът винаги намира най-евтиния път!

Основната част от методологията на ICP са Протоколите за енергийна ефективност. Те определят стандартна пътна карта на най-добрите практики за проекти за енергийна ефективност, произтичащи от жизнения цикъл на проектите ICP. Те използват съществуващите и общоприетите европейски и национални стандарти за създаване на стандартизирани/ документално унифицирани проекти с надеждна възвращаемост.

Често в разговорите с клиенти и партньори стигаме до въпроса: „Кой трябва да бъде зает с устойчивото управление на компанията, в кой отдел и за какво отговаря?“. Статията по-долу дава перспектива по въпроса.

В над 90% от компаниите в България, заетите с устойчиво бизнес-развитие са мениджъри и експерти от отделите по корпоративни комуникации. Има малко повече от 10-тина души, които заемат позиции като КСО-мениджър; КСО-специалист или Sustainability-мениджър или директор. Тези позиции са обособени най-често в някой отдел или самостоятелно; много рядко някой от отдел бизнес-развитие има роля и позиция във връзка с устойчивото развитие на компанията.