Автор: Климентина Рашева

Лошото настроение има значение за добрите резултати

Стана така, че стресът е новият господар в компаниите. Добре е, че не всички приемат да принасят дарове пред олтара му. Тези, които са яхнали жребеца на позитивното мислене, често изтърват юздите и са подмятани от вихъра на истинските емоции. Емоциите и желанията са градивните елементи на живота ни и зависят от ценностите и отговорността, която поемаме. Точно те могат да обърнат играта със стреса в наша полза. Вместо това, често отказваме да ги обработим разделно и хвърляме отпадъка от недобре посрещнатите емоции и очаквания в контейнера за общия отпадък, наричайки го просто Стрес.
Публикувано в списание „Мениджър“
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Кой управлява устойчивото развитие в компанията?

Често в разговорите с клиенти и партньори стигаме до въпроса: Кой трябва да бъде зает с устойчивото управление на компанията, в кой отдел и за какво да отговаря? В голяма част от компаниите в България заетите с устойчиво бизнес развитие са мениджъри и експерти от отделите по корпоративни комуникации. Забелязва се обаче увеличение на броя служители, които заемат позиции като КСО мениджър, КСО специалист, Sustainability мениджър или директор.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Бизнес устойчивост – що е то?

Ако търсим обобщение в едно изречение, най-подходящо би било, че това е управление на репутацията. Въпреки че много компании отъждествяват репутацията с имиджа, това съвсем не е така. Управлението на репутацията е част от цялостното бизнес- и организационното управление, от управлението на хората и екипите, на бизнес процесите, на маркетинг дейностите… Репутационният мениджмънт е с много по-комплексен характер и от него зависи дългосрочната устойчивост.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Благосъстоянието на служителите не е в придобивките

В denkstatt определяме благосъстоянието като баланс между четири енергии: физическа, емоционална, умствена и духовна. От стремежа на всеки човек към този баланс зависят уменията му да твори, да създава и променя, да допринася към общата цел.
Публикувано в списание „Мениджър“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Емоционалната жизненост* е

Искаме и работим за това хората в компанията да са щастливи. Да, то си е тяхна работа как определят и управляват щастието си, но каква е нашата работа като лидери по темата в организациите? Да създадем среда. Среда, в която емоциите нямат етикет. Струва ни се, че в днешно време възприятието за професионализъм е свързано с това да изглеждаш винаги или обикновено позитивен, да си такъв, който не изпитва видимо негативни емоции или добре ги потиска и управлява. Нека да сме честни – горе-долу това са правилата, които определят взаимоотношенията ни в екипа. Работата е там обаче, че в такава среда човек не се чувства дълго щастлив, пълноценен и способен да управлява себе си и стреса. Става така, защото погрешно приемаме, че ние управляваме емоциите. Всъщност те управляват нас.

Споделете в социалните мрежи: