България държи незавидното първо място по енергийна бедност в Европейския съюз – според Евростат почти 37% от български домакинства (2017 г.) не могат да си позволят да отопляват жилищата си до комфортна температура. Средното ниво за ЕС е под 8%. Защо сме толкова назад и как можем да променим този факт?
Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и сигурно, от който и да е познат начин на придвижване. Вместо да празнуват това невероятно достижение на цивилизацията обаче, активисти, политици и медии в Западна Европа се впускат в яростна атака.
Преди около два месеца коментирах решението на Министерството на околната среда да пренасочи 390 милиона лева от оперативна програма „Околна среда“ към проекти за електрификация на транспорта в 11 общини. Прогнозирах, че парите „най-вероятно ще отидат основно за закупуване на електробуси“. Тъй като технологията е нова предположих, че ще има ядове. Така се и случи – общините пуснаха търгове за електробуси, обаче изискванията им са такава каша, че една по една процедурите се провалят. Тогава коментирах двете водещи технологии – ако темата не ви е добре позната, вижте тук и тук. Днес ще се опитам да бъда полезен на местните власти и ще се спра на най-важните им ограничения, които трябва да се имат предвид при обявяване на поръчка.
По случай честването на Деня на миньора научихме, че БЕХ най-сетне е сключил договор с международна консултантска компания, която трябва да изготви оценка на адекватността на електроенергийната система и да разработи механизъм за разпределяне на капацитети за въглищните централи, които да им осигурят финансиране и продължаване на съществуването. Това е вероятно най-важната и спешна стъпка за осигуряване бъдещето на енергетиката ни, за която специалистите в сектора приканват отдавна.
България обаче е член на ЕС и от нея се очаква да реализира политики за намаляване на емисиите на парникови газове и чист въздух.
В последно време все по-често се говори и пише за роботизацията и нарастващата зависимост от „машините“ в бизнеса и живота ни. Като че ли обаче темата се коментира предимно през страховете от загуба на работни места и негативните последствия върху социалния капитал. Факт е, че при всички индустриални революции е налице страх от повишаване на безработицата. Практиката обаче показва, че развитието на технологиите води не само до изчезването на някои професии, но и до появата на нови. Затова ние решихме да обърнем внимание на позитивните социални въздействия и не достатъчно оценените ползи от бизнес гледна точка.
Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна пропаганда в различни посоки, че се чувствам длъжен да поставя нещата на трезва основа:
През месец май излезе годишният доклад Solar Heat Worldwide 2019, който проследява напредъка на технологиите за отопление от слънцето и глобалния пазар на слънчеви термални колектори. За разлика от ежедневната лавина от новини за напредъка на ВЕИ в производството на електричество, той остана напълно игнориран от медиите. Не, че има някаква особено изненадваща новина: През 2018 г. световният пазар на термални инсталации спада с 3,9% спрямо 2017 г. и това е просто продължение на тенденция, започнала още преди 5 години. Но на фона на реториката за спешното „спасяване на света“ от фосилните горива определено си струва да се знае и коментира.
Денкщат за мене беше избор осъзнат,
защото свързвам този образ с отдаденост и резултат.
Вярвам, че в основата на ефективния ни път
храбростта да се хвърляш в новото не трябва да е кът.
Важно е от работата да се чувстваш вдъхновен
и не „работа“ да го наричаш, а просто смислен ден.
Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех в привличането на големи икономически инвестиции трябва да се разглежда по подобен начин. И все пак, разумното сравнение между България и Турция показва толкова много предимства от мащаба за последната, че човек чак да се чуди защо изобщо VW обмисля евентуално идване тук.
Преди около месец Министерството на околната среда реши да пренасочи 390 милиона лева от оперативна програма „Околна среда“ към проекти за чист въздух в 11 общини – градове с тежки проблеми с качеството на въздуха. Личното ми мнение е, че тези пари могат да свършат много по-полезна работа, ако с тях се финансира преминаване към чиста енергия за отопление, но сумата е определена само за електрификация на транспорта – най-вероятно ще отидат основно за закупуване на електробуси. ОК, взетото решение не е оптимално, но парите са ужасно много, а потенциалът за скъпи грешки, когато говорим за бързо-развиващи се технологии, винаги е голям.
Преди десетина дни излезе годишният статистически доклад на BP за световното производство и потребление на енергия. Оттогава изчетох какви ли не интерпретации по медиите – всеки път се изумявам колко далеч от реалността могат да стигнат активисти и лобисти, когато търсят тези и/или аргументи за доказване на нуждите от определени политики. Затова се чувствам длъжен да сложа числата и фактите на масата, да поставя логични въпроси и да оставя мислещите хора сами да си отговорят и правят изводи. Публикувам само най-важното от данните в долната графика – всичко друго е налично на горния линк.
Световният ден на околната среда е отличен повод да си припомним, че здравето и стандарта ни на живот са неразривно свързани с качеството на околната среда. Откакто преди 5 години описах спешната нужда чистотата на въздуха да стане водещ приоритет на опазването на околна среда в България, темата малко по малко проби медийната завеса и днес е в центъра на обществения дебат. Вече всички са наясно, че локалното замърсяване на въздуха с фини прахови частици е най-значимият екологичен рисков фактор…
Няма как да не се радвам, че темата за мръсния въздух в България влезе и в предизборното говорене – поне на партиите и кандидатите, които се целят в градската средна класа. Крайно време беше. Обаче пак имаме проблем – политиците, които я коментират, идея си нямат за какво иде реч, особено като стигнат до предложения за решаване на проблема.
Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление.През лятото на миналата година публикувах „ВЕИ революцията залязва“, където направих следната прогноза:
Широко разпространено е мнението, че богатите на ресурси и зависими от добива страни са бедни, политически корумпирани, екологично и социално унищожени и продължават да деградират на фона на останалия свят. Това се е превърнало в нещо като „здрав разум“ (common sense) и никой не го поставя под съмнение. Служи като основен аргумент срещу развитието на добивната индустрия по цял свят, включително и в България.
Все по-често попадам на призиви да ограничаваме въглеродните си емисии като използваме по-малко пластмаси. Това се дава като пример за win-win избор от еко-активистите – така хем сме щели да спасим морските животни от пластмасовия отпадък, хем планетата – от глобалното затопляне. Декарбонизация и кръгова икономика в едно за светло бъдеще на планетата!
Беше в началото на 90-те. Ясно помня как учителите в гимназията ни обясняваха колко по-умни, старателни и можещи били предишните випуски и как от нас нищо няма да излезе. След няколко години пък се оказахме последните свестни деца. Басирам се, че всеки има подобен спомен. Чак до настоящото младо поколение, т. нар. милениъли, в което медии, работодатели, учители и родители в пълен синхрон виждат едва ли не края на интелекта, уменията и пословичното трудолюбие на българската нация.
В края на ноември, 2018 г. Европейският съюз си постави нова амбициозна цел – пълна декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. В съпътстващата стратегия става ясно, че пътят към декарбонизация минава през задължителна тотална електрификация – до 2050 г. делът на електроенергията в крайното енергийно потребление трябва да достигне 53%. Според EURECTRIC този дял трябва да бъде поне 60%.