Няма да говорим за мода. Макар че това, за което ще говорим вече е модерно. Но за това след малко. Огледайте се – какво сте облекли днес? Тениска, панталон, рокля или нещо друго? Избрали сте ги според вкуса си, съчетали сте ги по цвят, материя и според сезона. Знаете ли обаче откъде са дошли тези дрехи и къде ще отидат?
Управлявате бизнес. И без друго сега е достатъчно трудно, а се появяват една след друга регулации и изисквания. ESG (екологично, социално и корпоративно управление и докладване) е старата концепция за устойчиво развитие, но този път институционализирано и вече не-доброволно. Без значение от вашата бизнес стратегия или план – всичко вече е съобразено с тази концепция. И колкото по-рано започнете да прилагате принципите на ESG, толкова по-лесно ще ви бъде след това.
Решили сте, че ще събирате отпадъците си разделно. Правите кратко проучване и започвате – слагате още две, три кофи или торби за боклук до сегашната и вече хвърляте в тях отделно пластмасата, хартията и стъклото. Върви добре, докато един ден не ставате свидетел на това как камионът за събиране на отпадъци изпразва кофите до вас. Възможно ли е всичко, което вие толкова стриктно сте разделяли, накрая да се смесва отново и да се събира заедно?
Вече няколко години светът преминава през т.нар. зелен преход – отчасти успешно, отчасти не толкова. Парижкото споразумение за климата постави конкретни цели и заложи амбициозни задачи, а за основна движеща сила на промените беше посочен бизнесът. Но бизнесът са хората и затова много бързо и отчетливо в реалната практика се видя какво работи, кое е възможно само на думи и къде има сериозни пропуски. Същият този бизнес днес е застигнат от стандарти и регулации, които му казват как да измери въздействията си върху околната среда и го дефинират като устойчив или не.
Бракът обикновено е доброволен – той е свързването между двама души, но и договор, който урежда отношенията им. По същия начин „флиртът“ на политиките за устойчиво развитие с реалните регулации вече е официализиран. Европа и целият свят си поставиха конкретни климатични цели, в Парижкото споразумение е записано „ограничаване повишението на температурата до 1,5 градуса над прединдустриалните нива“. И тъй като промяната в нагласите тече по-бавно, отколкото европейските институции искат, те решиха да минат през бизнеса. Така се появи ESG – онези инструменти, с които компаниите трябва да постигнат целите на зеления преход.
Промяната невинаги е лесна. За да се случи този, който я прави, трябва да бъде убеден, че е нужна. Светът си е поставил определени климатични цели, а прекият изпълнител е бизнесът. И когато един бизнес се опитва да балансира между производството, служителите си, конкуренцията, средата и още редица непредвидени фактори, натискът за промяна може да се окаже капката, която прелива чашата. Но това може да бъде и възможност – да извлечеш ползи, да изпревариш другите, да превърнеш дефекта в ефект.
Търсим хора, които умеят да се самомотивират, искат да учат, не се страхуват да поемат рискове и могат да поемат отговорност. Имаме много работа в момента, много бизнеси са вперили очи в нас и ни предстои да ги подкрепим по теми като декарбонизация, кръгова икономика, корпоративна отчетност, организационното развитие и всички други предизвикателства, които най-общо наричаме устойчиво развитие.
Регулации – думата вероятно предизвиква напрежение в голяма част от бизнеса. А когато става дума и за „зелени“, които се допълват и развиват всяка година, става още по-сложно.
Тъкмо компаниите свикнаха с базовата екологична терминология и се оказа, че това е само върхът на айсберга. Декарбонизация, въглеродна неутралност, климатично докладване… са само част от новите термини, с които бизнесът вече се сблъсква и се налага да си обясни. Големите компании – първи обект на регулациите – сякаш успяват да се приспособят към факта, че климатът е част от управлението на бизнеса. Процесът обаче се пренася все по-бързо надолу по веригата и носи със себе си промени за целия бизнес.
Как да се ориентираме в света на термините и регулациите по отношение на въздействието ни върху околната среда и изискванията за устойчивост? В миналия брой на BGLOBAL започнахме кратка поредица с обяснение на най-важните термини и изисквания, с които се сблъсква един бизнес, и как те ни засягат. В този продължаваме „по веригата“, отново с помощта на консултантската компания denkstatt, най-опитната в България в решенията за устойчива политика.
Нов съм в denkstatt. Но помня добре първото си впечатление от екипа – хора, които не просто говорят и имат визия за подобряване на средата, в която работят и живеят, но наистина действат. Досега винаги съм се питал зависи ли изобщо нещо от мен? Светът си е поставил амбициозни климатични цели за декарбонизация и намаляване на температурата с градус и половина, но какво да направи един човек, който е капка в морето? Видях с очите си, че има какво. И че не е нито трудно, нито сложно, не отнема много време и ресурси, а носи удовлетворение.
Ето нашите съвети какво може да направи всеки на практика в офиса си, за да бъде от полза за природата и за себе си.
На бизнес среща сте – около вас всички са с делови костюми, бели якички и строги погледи. Презентацията започва. Но не с цифри за финансови трансакции или инвестиции, а със… снимка на жаби. Решавате, че това е шега, която да разчупи атмосферата. Но не е. Жабите са по-важни от цифрите. Екосистемите влияят на парите. Ако бизнесът ви оказва влияние на местообитанието на жабите, значи имате проблем. Трябват ви природно базири решения – онези действия, които помагат за възстановяването на естествените екосистеми, така че това да е от полза за биоразнообразието.
Всяка индустрия има неудобна истина. Колкото по-регулиран става нашият бизнес на ESG-консултанти, толкова повече търсим този път с клиентите си за прилагане на регулациите, който не компрометира успеха им. Нека ви припомним, че винаги сме казвали, че устойчивостта може да се мери само с един краен критерий – способността на една компания да оцелява дългосрочно на пазара, като непрекъснато създава стойност за потребителите, така че те да я избират пред конкурентите.
За десетилетията призоваване към намаляване на въздействието на бизнеса върху околната среда най-значимите промени се оказаха тези, които имат и икономически смисъл за компаниите – енергийна ефективност, подобрение в производствените процеси, иновации в някои аспекти и оптимизиране на продукти и услуги. Апологетите на зеления преход обаче искат още. Затова на преден план излязоха финансовите институции.
През 1972 г. Римският клуб в „Границите на растежа“ предсказва зловещо бъдеще за света – пренаселване, изчерпване на ресурсите и екологична деградация, причинени от икономическия растеж. Глобалният дебат води до дефиницията: „Устойчиво е развитие, което задоволява нуждите на настоящето, без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди.“
Изпратихме поредната най-успешна година в историята на фирмата. Отчетохме огромни ръстове по всички ключови бизнес показатели – приходи (+36%), печалба, екип (от 12 на 18 души), възнаграждения. Работихме по страхотни проекти (общо 75) за голям брой клиенти (общо 53 различни организации). Справихме се с всички трудности. Преместихме се в страхотен нов офис.
Темата „климат“ безспорно стана водеща за бизнеса. Не ви се струва така, според вас е тема за далечното бъдеще? През юни страните от G7 се споразумяха да направят климатичното докладване за бизнеса задължително. Към днешна дата то е факт във Франция, Великобритания, Швейцария, Канада; такива заявки има вече в САЩ и дори и в Китай.