Във връзка с възобновените медийни публикации за „ограбването“ на „несметните“ златни залежи на България от чуждите колонизатори, обръщам внимание на няколко прости и проверими факта:
Категория: Актуално
Опазването на околната среда: По-сложно е, отколкото изглежда!
В петък беше Денят на околната среда, който се счита за професионален празник на експертите в областта. Рядко му обръщам внимание, но сега имам интересен повод – през седмицата се случи тежка авария в Норилск, при която местната компания Норилск Никел (за кратко Норникел) допусна разлив на 20,000 тона дизелово гориво в местната река. Екологичните щети за крехката арктическа екосистема са толкова големи, че биват сравнявани с най-известните разливи на нефт в океаните, а даже Путин обяви бедствено положение в региона. Разбира се, активисти, лобисти и медиите не пропускат да коментират колко „лоши“ са фосилните горива и как трябва утре да ги заменим с „чисто“ електричество на всяка цена.
Идва ли краят на нефта?
Някога понятието peak oil беше много модерно. Учени, активисти, консултанти и политици, включително и аз, се надпреварвахме да предсказваме края на нефта, който обаче все не идваше. Преди десетина година настъпи шистовата революция и идеята, че изведнъж нефтът на Земята ще се окаже недостатъчен за задоволяване на енергийните ни нужди, отече в канала на историята.
България може да спечели от Зелената сделка!
Парижкото споразумение, Зелената сделка и корпоративните климатични политики твърдо налагат ВЕИ и електрификацията на цялото ни енергийно потребление – от уредите, светлината и топлината до транспорта и индустриалните процеси. В тази връзка вече открито се говори за скорошен пик в търсенето и потреблението на фосилни горива, особено на нефт. Обикновено от другата страна в публичното говорене се коментират метали като литий, кобалтът и редкоземни елементи, които са критично важни за ВЕИ революцията и батериите. Те обаче са силно обвързани с конкретни технологии и не се знае кой точно ще бъде нужен дългосрочно и в големи количества. Малко хора си дават сметка, че всъщност медта е основната суровина на глобалния преход към нисковъглеродна енергия и следователно – най-високата потенциална бариера пред него.
Европейската Зелена сделка – промените тепърва предстоят!
Амбициите на европейската Зелена сделка и съпътстващите я стратегии и планове ще доведат и до редица ползи извън намаляването на парниковите газове – по-малко отпадъци, по-малко употреба на материали, както и по-малко замърсяване.
Най-важното – ЕС залага на нея своето икономическо бъдеще. Затова, макар и позатихнала, зелената тематика ще продължи с пълна сила и след като затихнат насъщните проблеми покрай COVID-19. Добре е всеки бизнес да си даде сметка как Зелената сделка ще му се отрази – тя идва.
Енергийното бъдеще на България след коронавируса
Броени дни преди обявяването на епидемията от коронавирус, българското правителство връчи на Европейската комисия своя Интегриран план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г. Това е националният документ, който описва как България смята да тръгне към най-важната цел на Зелената сделка – пълната декарбонизация на енергията до 2050 г. В резюме, държавата залага инвестиции от 10 000 евро на българин в трудоспособна възраст или общо 42.7 милиарда евро – това е бюджетът за изпълнение на плана. Разбивката е представена в таблицата по-долу.
Полит-некоректни прогнози за енергията след коронавируса
Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, превръщат 2020 г. в катастрофа от незапомнен мащаб. Един ден обаче светът ще се върне към активно потребление и работа, икономиката ще започне да се възстановява, а Грета отново ще изгрее в телевизорите и социалните медии. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът тогава?
Коронавирусът и медта: Как България може да спечели накрая?
Настоящата пандемия от коронавирус ще се отрази на много аспекти от живота ни. Преди всичко, целият свят вече загуби много. Както всеки път в историята обаче, накрая животът ще продължи и някои ще се окажат в по-добра позиция.
България може да се окаже сред печелившите!
Не, тук няма да коментирам забележителното отсъствие на коронавируса в страната ни – като брой заразени, тежко болни и починали сме сред най-слабо засегнатите страни. За съжаление това може и да се промени всеки момент, така че нека не бързаме.
Коронавирусът и мръсният въздух: Поглед в бъдещето
Преди няколко дни написах текст, в който правя връзка между замърсяването на въздуха, богатството, продължителността на живота и последствията от епидемията от коронавирус в някои страни. Все по-честите материали в медиите, които показват колко чист е въздухът по време на епидемията, обаче ме карат да хвърля поглед върху един друг въпрос:
Как ще се отрази епидемията от коронавирус върху качеството на въздуха в дългосрочен план?
Мръсният въздух утежнява епидемията от коронавирус
Пречистването на въздуха в Китай беше един от първите странични ефекти от епидемията от коронавирус. Енергетиката, индустрията и транспорта, най-големите източници на замърсяване там, просто спряха да бълват газове и прах. Същото се случи навсякъде, където въведоха карантина и спряха производството, като особено видим е спадът в концентрациите на фин прах и азотни оксиди в Италия.
Можем да преодолеем кризата, но се изисква държавност
Европейската икономика се е устремила към рецесия и това няма как да не бъде усетено у нас през 2020 г. Класическата реакция на държавата при икономическа криза е да развърже кесията и да започне да налива в инфраструктурни проекти или да раздава евтини пари на частни инвеститори, които да създават заетост. За тази цел обаче се налага да тегли и трупа дългове, които след това остават да тежат на бюджета с поколения. Освен това, този подход практически гарантира, че парите изтичат в джобовете на любимците на държавата, тоест голяма част от тях биват похарчени много неефективно или направо откраднати.
Енергийното оползотворяване на отпадъци е решение, не проблем
Eднa от най-странните и трудни за преодоляване черти на българина се крие в уникалната способност да вижда проблем във всяко решение. Точно това се случва с енергийното оползотворяване, което е неделима част от всяка развита система за управление на отпадъците по света. Доскоро темата беше по-скоро игнорирана от медиите, но в последните няколко месеца буквално ги превзе и крайният резултат е трагичен – днес дори и най-модерният проект за изгаряне или газификация на отпадъци няма как да се случи в страната ни, защото ще срещне яростна съпротива…
Възходът на ВЕИ в Европа: Чиста енергия или връщане към пещерите?
На 19 декември, 2019 г. Европейската агенция по околна среда публикува прес-съобщение със заглавие „Възобновяемата енергия в Европа: ключова за климатичните цели, но замърсяването на въздуха се нуждае от внимание“. Новината се базира на техния най-нов доклад за развитието на ВЕИ, в който освен информацията за невероятния напредък се появяват и данни за един страничен ефект от този процес – увеличеното замърсяване на въздуха с фин прах и летливи органични съединения, което се дължи на големия ръст в потреблението на биомаса и биогаз. За разлика от предишни подобни доклади, този път информацията за отрицателни ефекти, свързани с климатичните политики, влиза в самото прес-съобщение, даже и в заглавието.
Странната смърт на европейската автоиндустрия
През 2009 г. ЕС постави поредните климатични цели пред автомобилните компании, които продават в ЕС – през 2015 г. продадените леки коли трябваше да емитират средно 130 gCO2/km, а през 2021 г. – 95 gCO2/km. Първата цел беше междинна, но втората е твърда. Непостигането й води до тежки глоби, които растат успоредно с две променливи – разликата между средните емисии на реализираните продажби и целта и общия обем на продажбите.
Въведение в кръговата икономика за премиери
Новата зелена сделка на Европа има два основни компонента – декарбонизация на енергията и кръгова икономика на материалите. Почти цялото внимание в обществената дискусия у нас се концентрира върху първия, но медийното отразяване на търговията с отпадъци и реакцията на правителството показват, че и вторият съвсем не е маловажен.
Коминните филтри: решение или разхищение?
През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на въздуха, което печките в бедните квартали неизбежно генерират всяка зима.
Да, рециклирането се случва: Изхвърляйте разделно!
Преди седмица бях на събитие, на което за пореден път чух, че в България никой нищо не рециклирал, всичко се изхвърляло или изгаряло и нямало смисъл да разделяме отпадъка. За съжаление този мит се подклажда непрекъснато от търсещи скандала медийни репортажи и градски легенди за смесване на отпадъците от контейнерите в камионите на сметооизвозването.
How dare you, Африка!?
Както се очакваше, срещата на ООН за климата в Мадрид завърши без абсолютно никакъв напредък. Това не попречи на ЕС еднолично да поеме по Зелен нов курс, който да изведе Стария континент до климатична неутралност към 2050 г., което практически означава отказ от въглищата най-късно около 2040 г. Посланията от върха на ЕС създават впечатление, че това е просто въпрос на желание (и малко пари) и едва ли не от утре целият останал свят също може спокойно да се откаже от въглищата, стига да има „политическа воля за промяна“.
Да, ама не!