Several years ago at the Coca-Cola Company offices in London we were met with skepticism when we explained that the problem of plastic waste in the oceans would turn into the “new global warming”. No one in the large business sector wanted to believe that the most versatile material invented by humanity would become the subject of such heavy criticism, let alone that they would have to face regulatory measures aimed against its use.
It is employees’ responsibility to take care of themselves. The responsibility of managers and HR professionals is to think about the work environment – the company culture and the organization of work, and what the environment needs to be like in order to make it possible for the employees to take care of themselves.
Resilient е компанията, способна да преживее кризи и да процъфтява в свят на несигурност. Всяка организация има своята ‘perfect storm’ или перфектна буря. Тя е комбинацията от събития и обстоятелства, които могат да я поставят на колене. Днес компаниите са като кристална топка – прозрачни отвсякъде. Всички платформи в дигиталната среда я отварят към света и тя няма обичайният контрол над информацията за себе си. Все повече се чува, вижда, усеща, мисли за заплахи, очакване за катастрофа и преди да сме ги отработили рационално, обмислили тяхната реална значимост, те вече ни връхлитат.
Resilient companies are capable of surviving crises and flourishing in a world of uncertainty. Every organization goes through its own “perfect storm”, which is a combination of events and circumstances that can bring a company to its knees. Today’s companies are like crystals – they are entirely transparent. The modern digital information platforms that we use do not allow companies to exert control over their image like they could in the past. We increasingly hear, see, feel and think about emerging threats and expected catastrophes, and before we are able to process them on a rational level, we are already facing their consequences. Naturally this dynamic is activating the fears of increasingly larger groups of people – they are worried about their health, their close ones, their safety, their environment and survival as a whole. These fears have a palpable impact on the social environment where businesses have to exist and invent ways to ensure their survival. The most successful companies are those that are already prepared for this new world. I believe that the modern world is neither more complex nor more frightening, but that we simply have more access to information than we did in the past. This is why the subject of how the conditions for success are changing is important to consider.
В началото на седмицата ръководството на Столична община предложи увеличение на данъците за по-стари и мощни коли с аргумента, че това ще доведе до намаление на замърсяването на въздуха в града. По-конкретно идеята е от следващата година собствениците на автомобили с евростандарти от 0 до 4 да плащат с между 7 и 40 лв. повече. Данъкът ще се вдигне и в зависимост от мощността на колата.
Работа на служителите е да се грижат за себе си. Работата на мениджърите и на специалистите, заети с управление на човешкия капитал, е да помислят каква трябва да бъде средата – културата на компанията и организацията на работа, за да бъде това възможно.
Задачата ви не е да превъзпитавате хората или да ги дундуркате.
Всички участници на пазара трябва да си направят добре сметката как да реагират най-адекватно, а за това се искат много данни, информация и аналитични способности. Няма да бъде лесно и ще струва много, но в края на краищата всичко ще бъде платено от потребителя. Нашето мнение е, че в гонене на „прекрасния нов свят“, Европа ужасно прекалява с планирането – опитва се да регулира процеси и материални потоци, които в реалната икономика ежедневно се изменят. Това ще даде предимство на два типа играчи: а) глобалните компании, които имат ресурса да се справят; и б) тарикатите, които винаги ще намерят начин да минат метър. Ако си малък и честен, нямаш много възможности за успех. Защото всеки с опит в сектора отлично знае: Боклукът винаги намира най-евтиния път!
В рязък контраст с политическото говорене и призиви по темата, САЩ предвижда глобалното потребление на първична енергия да нарасне с близо 50% между 2018 и 2050 г., а съответните СО2 емисии с 20% (всички описани прогнози са за референтния сценарий*). Това са основните послания в публикуваната през септември, 2019 г. ежегодна Международна прогноза за енергията (IEO2019) на Aдминистрация за енергийна информация на САЩ (EIA).
Are you for or against male-female quotas at the workplace? Why?
I am against them. Typically those who manage companies have an innate sense of what is important for their business. Solutions dictated by quotas do not follow experience, context or reason. Choosing who to hire is dictated by processes inside the company, which hardly correlate with quotas, making the entire exercise futile. Companies are living organisms and everything in them rearranges over time – entropy rules at any given moment. The theme about men and women at the workplace did not appear on the daily agenda by natural means, and the real added value of quotas is missed by many: what is the benefit to the people and the company? When we write or audit reports on corporate sustainability we usually run into issues on this theme.
През седмицата попадна на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях в София, който е особено забележим в след 2014 г. Запазва се тенденцията около 2/3 от нощувките и почти всички приходи да се реализират от чужденци.
Activists, politicians, lobbyists and media outlets continuously conflate air pollution with carbon emissions, as if the two are identical. Few are consciously aware of the fact that they are mistaken. Most simply don’t know any better. The end result is that a false understanding of the connection between the two has become widespread in society. This is a problem because it misleads people into supporting false political movements, programs and measures.
Активисти, политици, лобисти и медии продължават да смесват замърсяването на въздуха и въглеродните емисии – все едно иде реч за едно и също нещо. Малко го правят с ясното съзнание, че лъжат. Повечето просто не знаят. Крайният резултат обаче е, че в общественото съзнание битува невярна представа за реалната връзка между тези две явления.
Renewable energy sources are taking an increasingly visible place in the global generation and consumption of energy. Many people believe in a “renewables revolution” and think that these sources can and will replace all other sources of energy in a short amount of time. Since I have the habit of commenting on this utopian idea often in other articles, it might seem like I am pessimistic when it comes to renewables, especially in regards to solar and wind. This is not true.
Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) заемат все по-значимо място в световното производство и потребление на енергия. Много хора наричат възхода им „енергийна революция“ и смятат, че те могат, трябва и ще заместят всички останали. Тъй като имам навика преди всичко да коментирам тази теза, вероятно изглежда, че съм изцяло негативно настроен към ВЕИ, особено слънцето и вятъра. Това е погрешно заключение.
Last week I was invited to share my views on the future of mobility at a special event organized by Shell Bulgaria. I chose to share my prognosis on what could change in the way we transport ourselves before 2040 – I don’t believe in longer-term predictions because no one can realistically foresee what might happen that far out. In practical terms this means that the question at hand concerns commercial technologies that already exist because the transport sector is a relatively slow moving system – the average age of cars in Europe is 10-12 years, which means that the fleet of vehicles in 2030 will reflect the sales being made today.
През изминалата седмица бях поканен да споделя прогнозите си за бъдещето на мобилността на специално събитие на Shell България. Избрах да говоря за това, което смятам, че ще се промени в общия микс на начините ни на придвижване преди 2040 г. – не вярвам в по-далечните прогнози, защото никой не може да предвиди какво би могло да се случи. Това практически означава, че става въпрос за вече налични комерсиално технологии, защото транспортът е доста латентна система – средната възраст на личните автомобили в Европа например е около 10-12 г., така че автопаркът през 2030 г. реално се определя от микса на продажбите днес.
България държи незавидното първо място по енергийна бедност в Европейския съюз – според Евростат почти 37% от български домакинства (2017 г.) не могат да си позволят да отопляват жилищата си до комфортна температура. Средното ниво за ЕС е под 8%. Защо сме толкова назад и как можем да променим този факт?
Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и сигурно, от който и да е познат начин на придвижване. Вместо да празнуват това невероятно достижение на цивилизацията обаче, активисти, политици и медии в Западна Европа се впускат в яростна атака.
Преди около два месеца коментирах решението на Министерството на околната среда да пренасочи 390 милиона лева от оперативна програма „Околна среда“ към проекти за електрификация на транспорта в 11 общини. Прогнозирах, че парите „най-вероятно ще отидат основно за закупуване на електробуси“. Тъй като технологията е нова предположих, че ще има ядове. Така се и случи – общините пуснаха търгове за електробуси, обаче изискванията им са такава каша, че една по една процедурите се провалят. Тогава коментирах двете водещи технологии – ако темата не ви е добре позната, вижте тук и тук. Днес ще се опитам да бъда полезен на местните власти и ще се спра на най-важните им ограничения, които трябва да се имат предвид при обявяване на поръчка.
По случай честването на Деня на миньора научихме, че БЕХ най-сетне е сключил договор с международна консултантска компания, която трябва да изготви оценка на адекватността на електроенергийната система и да разработи механизъм за разпределяне на капацитети за въглищните централи, които да им осигурят финансиране и продължаване на съществуването. Това е вероятно най-важната и спешна стъпка за осигуряване бъдещето на енергетиката ни, за която специалистите в сектора приканват отдавна.
България обаче е член на ЕС и от нея се очаква да реализира политики за намаляване на емисиите на парникови газове и чист въздух.