На бизнес среща сте – около вас всички са с делови костюми, бели якички и строги погледи. Презентацията започва. Но не с цифри за финансови трансакции или инвестиции, а със… снимка на жаби. Решавате, че това е шега, която да разчупи атмосферата. Но не е. Жабите са по-важни от цифрите. Екосистемите влияят на парите. Ако бизнесът ви оказва влияние на местообитанието на жабите, значи имате проблем. Трябват ви природно базири решения – онези действия, които помагат за възстановяването на естествените екосистеми, така че това да е от полза за биоразнообразието.
Всяка индустрия има неудобна истина. Колкото по-регулиран става нашият бизнес на ESG-консултанти, толкова повече търсим този път с клиентите си за прилагане на регулациите, който не компрометира успеха им. Нека ви припомним, че винаги сме казвали, че устойчивостта може да се мери само с един краен критерий – способността на една компания да оцелява дългосрочно на пазара, като непрекъснато създава стойност за потребителите, така че те да я избират пред конкурентите.
За десетилетията призоваване към намаляване на въздействието на бизнеса върху околната среда най-значимите промени се оказаха тези, които имат и икономически смисъл за компаниите – енергийна ефективност, подобрение в производствените процеси, иновации в някои аспекти и оптимизиране на продукти и услуги. Апологетите на зеления преход обаче искат още. Затова на преден план излязоха финансовите институции.
През 1972 г. Римският клуб в „Границите на растежа“ предсказва зловещо бъдеще за света – пренаселване, изчерпване на ресурсите и екологична деградация, причинени от икономическия растеж. Глобалният дебат води до дефиницията: „Устойчиво е развитие, което задоволява нуждите на настоящето, без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди.“
Изпратихме поредната най-успешна година в историята на фирмата. Отчетохме огромни ръстове по всички ключови бизнес показатели – приходи (+36%), печалба, екип (от 12 на 18 души), възнаграждения. Работихме по страхотни проекти (общо 75) за голям брой клиенти (общо 53 различни организации). Справихме се с всички трудности. Преместихме се в страхотен нов офис.
Темата „климат“ безспорно стана водеща за бизнеса. Не ви се струва така, според вас е тема за далечното бъдеще? През юни страните от G7 се споразумяха да направят климатичното докладване за бизнеса задължително. Към днешна дата то е факт във Франция, Великобритания, Швейцария, Канада; такива заявки има вече в САЩ и дори и в Китай.
С ESG назоваваме екологичните, социалните и управленските данни и показатели (откъдето идва и съкращението – Environment, Social and Governance) и се смята, че дефинира подходът в успешното управление на една компания. ESG поставя и акцент върху заинтересованите страни като служители, потребители и други групи. Това е модерното име на управлението на устойчивото развитие.
Приносът на един бизнес, било то чуждестранен или местен, вече далеч не се определя само с размера на директните инвестиции, създадените работни места или дарените средства за благотворителна кауза. Едно понятие все повече се „намества“ в корпоративния език през последното десетилетие, когато говорим за постижения на определена компания и нейното значение отвъд икономическите и финансови индикатори – корпоративната устойчивост започва да придобива по-конкретен смисъл и у нас, което в голяма степен се дължи на практиките, които международните компании носят наред със своето ноу-хау, корпоративни ценности и поведения.
Екипът на denkstatt България расте и се нуждае от нови попълнения. С цел да възбудим интереса на повече хора, които споделят нашите цели и ценности, решихме да започнем да споделяме малко повече информация за дейността си.
В denkstatt България работим с клиентите си, за да осигуряват по-добър живот на всички ни и по-високо качество на околната среда, докато се развиват и печелят.
Въпреки коронакризата и локдауните, Европейската комисия не си почива, а генерира нови анализи, доклади и регулации на конвейер. Българското правителство обаче сякаш спи зимен сън – само това може да обясни липсата на адекватна реакция спрямо някои от продуктите на Брюксел.
Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, почти ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, доведоха до срив на потреблението от незапомнен мащаб през 2020 г. Утре обаче светът ще се върне към активно потребление, работа и пътувания. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът на световно ниво тогава?
Многократно съм писал защо ВЕИ революцията няма как да се осъществи бързо и не можем да разчитаме на нея за постигане на целите на Парижкото споразумение. Към причините от физичен и икономически характер тук добавям още една – непреодолимата комбинация от ненаситния глад на новите технологии за минерали и нежеланието на хората да приемат развитието на минната индустрия, която единствена може да ги достави.
В петък беше Денят на околната среда, който се счита за професионален празник на експертите в областта. Рядко му обръщам внимание, но сега имам интересен повод – през седмицата се случи тежка авария в Норилск, при която местната компания Норилск Никел (за кратко Норникел) допусна разлив на 20,000 тона дизелово гориво в местната река. Екологичните щети за крехката арктическа екосистема са толкова големи, че биват сравнявани с най-известните разливи на нефт в океаните, а даже Путин обяви бедствено положение в региона. Разбира се, активисти, лобисти и медиите не пропускат да коментират колко „лоши“ са фосилните горива и как трябва утре да ги заменим с „чисто“ електричество на всяка цена.