Категория: Актуално

Източник: https://www.ceotodaymagazine.com

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук!

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех в привличането на големи икономически инвестиции трябва да се разглежда по подобен начин. И все пак, разумното сравнение между България и Турция показва толкова много предимства от мащаба за последната, че човек чак да се чуди защо изобщо VW обмисля евентуално идване тук.

Споделете в социалните мрежи:

Общините харчат милиони за електробуси: Нека вложат поне малко мисъл!

Преди около месец Министерството на околната среда реши да пренасочи 390 милиона лева от оперативна програма „Околна среда“ към проекти за чист въздух в 11 общини – градове с тежки проблеми с качеството на въздуха. Личното ми мнение е, че тези пари могат да свършат много по-полезна работа, ако с тях се финансира преминаване към чиста енергия за отопление, но сумата е определена само за електрификация на транспорта – най-вероятно ще отидат основно за закупуване на електробуси. ОК, взетото решение не е оптимално, но парите са ужасно много, а потенциалът за скъпи грешки, когато говорим за бързо-развиващи се технологии, винаги е голям.

Споделете в социалните мрежи:

Седем политически некоректни факта за енергията

Преди десетина дни излезе годишният статистически доклад на BP за световното производство и потребление на енергия. Оттогава изчетох какви ли не интерпретации по медиите – всеки път се изумявам колко далеч от реалността могат да стигнат активисти и лобисти, когато търсят тези и/или аргументи за доказване на нуждите от определени политики. Затова се чувствам длъжен да сложа числата и фактите на масата, да поставя логични въпроси и да оставя мислещите хора сами да си отговорят и правят изводи. Публикувам само най-важното от данните в долната графика – всичко друго е налично на горния линк.

Споделете в социалните мрежи:

Пари за чист въздух има, но ги хвърляме на вятъра!

Световният ден на околната среда е отличен повод да си припомним, че здравето и стандарта ни на живот са неразривно свързани с качеството на околната среда. Откакто преди 5 години описах спешната нужда чистотата на въздуха да стане водещ приоритет на опазването на околна среда в България,  темата малко по малко проби медийната завеса и днес е в центъра на обществения дебат. Вече всички са наясно, че локалното замърсяване на въздуха с фини прахови частици е най-значимият екологичен рисков фактор…

Споделете в социалните мрежи:

Ултимативното решение за чист въздух е ясно: Какво чакаме?

Няма как да не се радвам, че темата за мръсния въздух в България влезе и в предизборното говорене – поне на партиите и кандидатите, които се целят в градската средна класа. Крайно време беше. Обаче пак имаме проблем – политиците, които я коментират, идея си нямат за какво иде реч, особено като стигнат до предложения за решаване на проблема.

Споделете в социалните мрежи:

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление.През лятото на миналата година публикувах „ВЕИ революцията залязва“, където направих следната прогноза:

Споделете в социалните мрежи:

Какво знаят нашите деца за екологията

Днес, екологичното образование разказва истории за провали и унищожение, внушава страх и травмира. А новото поколение има нужда от позитивни очаквания и стремежи за живота и бъдещето. Дайте му ги!
Публикувано в manager.bg.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Как се става лидер в корпоративната устойчивост?

Чрез „остойностяване“ на въздействията – т.е. обръщането им в паричното измерение на тяхното отражение върху човешкото благосъстояние – компаниите могат да направят широкия набор от свои въздействия видими и сравними.

Споделете в социалните мрежи:

Проклятието на ресурсите – фактите разбиват мита

Широко разпространено е мнението, че богатите на ресурси и зависими от добива страни са бедни, политически корумпирани, екологично и социално унищожени и продължават да деградират на фона на останалия свят. Това се е превърнало в нещо като „здрав разум“ (common sense) и никой не го поставя под съмнение. Служи като основен аргумент срещу развитието на добивната индустрия по цял свят, включително и в България.

Споделете в социалните мрежи:

Plastic – the apple of discord between decarbonization and the circular economy

I am increasingly coming across the message that we should reduce our carbon emissions by using less plastic. This is often touted as a win-win choice by eco-activists. They say that we can save sea creatures from plastic waste and save the planet from warming at the same time – decarbonization and circular economics put together for a brighter future on Earth!

Споделете в социалните мрежи:

Пластмасите – ябълката на раздора между декарбонизация и кръгова икономика

Все по-често попадам на призиви да ограничаваме въглеродните си емисии като използваме по-малко пластмаси. Това се дава като пример за win-win избор от еко-активистите – така хем сме щели да спасим морските животни от пластмасовия отпадък, хем планетата – от глобалното затопляне. Декарбонизация и кръгова икономика в едно за светло бъдеще на планетата!

Споделете в социалните мрежи:

Младите знаят и могат: Давайте им шансове!

Беше в началото на 90-те. Ясно помня как учителите в гимназията ни обясняваха колко по-умни, старателни и можещи били предишните випуски и как от нас нищо няма да излезе. След няколко години пък се оказахме последните свестни деца. Басирам се, че всеки има подобен спомен. Чак до настоящото младо поколение, т. нар. милениъли, в което медии, работодатели, учители и родители в пълен синхрон виждат едва ли не края на интелекта, уменията и пословичното трудолюбие на българската нация.

Споделете в социалните мрежи:

Европа се проваля в електрификацията

В края на ноември, 2018 г. Европейският съюз си постави нова амбициозна цел – пълна декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. В съпътстващата стратегия става ясно, че пътят към декарбонизация минава през задължителна тотална електрификация – до 2050 г. делът на електроенергията в крайното енергийно потребление трябва да достигне 53%. Според EURECTRIC този дял трябва да бъде поне 60%. 

Споделете в социалните мрежи:

Опазена природа или чиста околна среда: Какво избираме?

Миналата година учени ни осведомиха, че сме били изгорили целия въглероден бюджет на човечеството и изменението на климата вече е неизбежно. На 1 август пък природозащитни неправителствени организации обявиха поредния годишен Ден на прекаляването (Earth Overshoot Day) – онзи момент в годината, когато човечеството „влиза в екологичен дефицит“, „изяжда Земята“, „изчерпва ресурсите на планетата за тази година“ и други подобни. Въпросният ден се основава на сметките на Global Footprint Network за т.нар. екологичен отпечатък на всяка страна и настъпва все по-рано и по-рано през годината. Основното послание е пределно ясно: „Унищожаваме природата!“.

Споделете в социалните мрежи:

Business-sustainability in a sentence…

…is reputation management. Sustainable corporate development only makes sense when company’s social engagements are reasoning its own conviction. Companies are often motivated by outside-based reasoning: popular media themes, pressure from certain groups or new regulations. Such an approach leads to blurring of lines between the company’s development and its responsibilities in terms of sustainability. In addition, companies notice that not all initiatives have real contribution to the strengthening of their business. Why is that so? The sort of activities only make sense when they are in line with the company’s principles. No universally-relevant aspects exist that require immediate, at-all-costs company action to be undertaken as solutions.

Споделете в социалните мрежи:

Life cycle assessments – what is a product’s full impact?

The impact of various products on the environment is a theme that most modern people are well acquainted with – we are constantly bombarded with news about carbon emissions, air pollution, resource depletion and other similar topics. Human activity undoubtedly influences the environment in various ways, which leads to the question of which influence is the most important. The Cola-Cola Company asked themselves this question in the distant 1969, which led to the creation of the first life cycle assessment (LCA) in the world.

Споделете в социалните мрежи:

We want foreign investments but we chase them away

“The collapse of foreign investments is total” according to the chamber of commerce. Similar titles have been sweeping the media landscape like avalanches during the last days, but we encounter them on a yearly basis – we complain that there are no investments in our economy, especially in the heavy industry sector. Forget about the factories that assemble all sorts of things for a moment and try to remember when was the last time someone created an industrial complex for processing the raw materials we produce. I can only recall the “Astra bioplant” biodiesel refinery near Ruse, which was built with the help of subsidies, and the “AES Galabovo” power plant that replaced the two Kozloduy nuclear reactors that were shut down as a cost of entry into the EU (which we will be paying off for a long time to come). All of the remaining investments have been channeled into existing operations that survived after the 90’s.

Споделете в социалните мрежи:

Six steps to measure sustainable management

I would like to start with a question that I wish I heard more often: “How can I know whether my business is sustainable?”. Unfortunately, I cannot do so, because I rarely ever hear it. Instead, I come across assured claims like: “My business is sustainable because we have initiatives for the reduction of energy usage and we make considerable donations to good NGOs”.

Споделете в социалните мрежи:

Who manages the sustainable development of companies?

We often come to the following question together with our partners and clients: who should be engaged with the sustainable development of the company, in what department and what responsibilities should they have? In most cases in Bulgaria, the people who deal with sustainable business development are managers and experts in corporate communications. The increased number of employees who take on the roles of Corporate Social responsibility managers, specialists and sustainability managers/directors is notable.

Споделете в социалните мрежи: