Category: Говорим в цифри

Ултимативното решение за чист въздух е ясно: Какво чакаме?

Няма как да не се радвам, че темата за мръсния въздух в България влезе и в предизборното говорене – поне на партиите и кандидатите, които се целят в градската средна класа. Крайно време беше. Обаче пак имаме проблем – политиците, които я коментират, идея си нямат за какво иде реч, особено като стигнат до предложения за решаване на проблема.

Споделете в социалните мрежи:

Глобалните СО2 емисии направиха прогнозирания за годината скок

На 6.08.2018 г. публикувах много ранна прогноза за глобалните СО2 емисии от изгаряне на горива за 2018 г. под заглавие „Пазарът пак надцаква политиката: Лъвски скок на въглеродните емисии през 2018 г.“ В същността си тя представляваше това:

„През 2018 г. глобалните въглеродни емисии от изгаряне на горива ще направят невиждан в последните години скок – с около 800 милиона тона (+/- 100 млн.) или 2.5% увеличение спрямо 2017 г.“

Споделете в социалните мрежи:

Въглеродното Елиминиране е Илюзия

През 1972 г. излиза фундаменталният труд на Римския клуб „Границите на растежа“, който предупреждава, че светът лети към ресурсна и екологична катастрофа. След година, като че да потвърди прогнозата, се случва Арабската криза и ОПЕК налага ембарго върху търговията с нефт. Западната цивилизация е заплашена и политическото решение е ясно: Трябва да се отървем от зависимостта си от фосилни горива!

В този момент основен кандидат-спасител се явява зараждащата се ядрена енергетика, докато за ВЕИ по-скоро само се говори.

Споделете в социалните мрежи:

Пазарът пак надцаква политиката: Лъвски скок на въглеродните емисии през 2018 г.

Допреди няколко години ми се струваше, че светът ще достигне пик на въглеродните си емисии преди 2020 г. Смятах, че имам достатъчни аргументи за подобна прогноза. Вярвах, че енергийната ефективност, масовото навлизане на ВЕИ и електромобилността, споделената икономика и дематериализацията ще успеят да ограничат употребата на фосилни горива. Освен това, вследствие на прекаленото четене и слушане на ентусиазирани коментари за успеха на горните, бях с впечатление, че реалното човешко поведение (или пазарът) вече възприема въглеродните емисии като нещо лошо и съответно ще ги минимизира, както се случва с всеки замърсител.

Да, ама не. Сбърках и това беше единствената ми неточна прогноза за 2017 г. (от всичките ми 20+1 оптимистични прогнози за околната среда на глобално ниво).

Споделете в социалните мрежи:

Изненада: Арктическият лед пак оцеля!

В началото на година написах 20+1 оптимистични прогнози за околната среда за 2017 година. Средата на септември мина и една от тях вече може да бъде проверена.

Споделете в социалните мрежи:

Общините с успешно приватизирани минни компании процъфтяват

Община Панагюрище се развива много бързо в годините след приватизацията на „Асарел – Медет“. Ръстът на всички индикатори за устойчиво развитие надвишава видимо средния за страната и е сравним с този на най-големите градове в България. Това е заключението от оценката за въздействието на „Асарел – Медет“ върху устойчивото развитие на общината, изготвена от „denkstatt България“.

Анализът се базира на официални данни за пет „капитала“ – финансов, социален, инфраструктурен, природен и човешки, и проследява промените по тези показатели от 2001 г. Той прави и сравнение на общини, които до 1989 г. са имали минна индустрия, а след това са поели по различен път – едни са я запазили и развили, а други са я закрили. „Това, което виждаме много ясно, е, че там, където минните компании са приватизирани успешно и инвестират, общините буквално процъфтяват“, каза управляващият партньор в denkstatt Боян Рашев, но уточни, че има и неуспешни приватизации.

Следва:

Становище, част от публикуван материал в Капитал

Споделете в социалните мрежи:

Коя е „най-зелената“ страна в света?

За целта на този анализ приемам тезата, че изменението на климата е най-значимият екологичен проблем на човечеството и само бързото ограничаване на въглеродните емисии ще ни спаси от него.
Отделните страни имат различни политики, но едно нещо ги обединява – в последните 20-тина години много от тях обясняват колко много правят и – не без активната подкрепа на ООН и НПО – градят „зелен“ имидж с това говорене. С помощта на данните на Emission Database for Global Atmospheric Research (EDGAR) за националните СО2 емисии от потребление на горива и индустриални процеси, ще се опитам да покажа липсата на връзка между публичния имидж на подобни държави и реалността, тоест ще изведа световните шампиони по грийнуошинг.

Споделете в социалните мрежи:

За най-горещата година, тенденциите и правилното използване на данните

В публичното пространство се срещат редица източници на данни за изменение на глобалната температура, като изборът е предимно според предпочитанията на отделните автори към един или друг подход. Срещат се и някои елементарни грешки в интерпретирането им, като в настоящата статия ще разгледам най-фрапантната, а междувременно ще отговоря и на въпроса „кой източник на данни за промени в глобалната температура е най-надежден?

Споделете в социалните мрежи:

Предателството на модерното

Аз съм технологичен оптимист. Вярвам, че един ден ще имаме достъп до чиста енергия и тя ще може да ни топли и движи без нужда от горивен процес в къщата или колата ни. Смятам да използвам ВЕИ, батерии и електрическа кола в новата си къща, защото мога да си го позволя. Засега те обаче могат да бъдат само допълнение към надежден източник на енергия, за който разчитам най-много на миньорите и сондьорите.
Следва:
Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Енергийният преход в Германия: Ами сега?

Германия е зеленият лидер на Европа. Каза, че ще спаси света и го прави. Инвестира мащабно в енергийна ефективност, създаде индустрии за производство и инсталиране на вятърни турбини и слънчеви панели и ги набучи навсякъде из земите и моретата си. В резултат днес немските домакинства плащат най-скъпия ток (след Дания) – само зелената им добавка е почти колкото крайната цена в България. Но нали трябват жертви в името на общото световно благо и бъдещото „безплатно“ електричество?
Да видим все пак какво постигнаха досега? Графиката го показва – слънцето и вятърът са на власт.

Споделете в социалните мрежи:

Колко страшна беше най-горещата година в историята?

Всъщност 2016-а е най-зелената година, откакто се помня – твърди го и глобалният индекс за състоянието на околната среда EPI. Но това бързо ще се промени. Новата година със сигурност няма да е най-гореща, но най-вероятно ще е още по-зелена, защото всички искаме един по-добър свят за живот. Природни катаклизми може да се случат – никой не е застрахован. Ако сме достатъчно свободни обаче, ние ще направим всичко възможно, за да ги предотвратим и да се предпазим.
Следва: 
Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Ще съсипе ли ТТИП екологичните стандарти на Европа?

От известно време чета и слушам по медиите, че правителството на САЩ оказвало натиск на ЕС да премахне защитата на околната среда в преговорите по Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП). В САЩ едва ли не нямало екологични стандарти, а европейските били толкова високи, че ужасно им пречели. Това масово се цитира като един от най-значимите аргументи срещу ТТИП.

Да видим какво показват данните, като сравним САЩ с две европейски страни – водеща „зелена” икономика като Германия и по-изостанала – България. Най-лесно е да ползваме глобалния Индекс за състоянието на околната среда на Университета Йейл за 2016 г., в който САЩ се намират на 26-о място в света, Германия на 30-о, а България – на 33-то. Чии стандарти са по-ефективни?

Споделете в социалните мрежи:

Както предрекохме: Европа жертва на климатичните политики

Парижкото споразумение е едностранен акт на икономическо самоубийство на ЕС. Гигантските емитери просто гледат отстрани. И не, това не е смешно!
Следва:
Публикувано в Екип.

Споделете в социалните мрежи:

Честита нова най-зелена 2016-та година!

Изпратихме поредната най-зелена и изобилна година в историята, а през 2016 ни предстоят нови рекорди в екологичното и ресурсно благосъстояние на човечеството, пише в анализ управляващият партньор в denkstatt България Боян Рашев.

Кога последно се сблъскахте с подобно твърдение? На фона на лавината от новини за замърсяване на въздуха и водите, температурни рекорди, изчерпване на ресурси, бедствия и призиви да „спасим планетата“, то си е уникална находка.

Някога да сте се питали как се мери дали планетата става по-зелена? Имам два отговора. Краткият е биоцентричен. Изменението на нетната първична продукция или количеството биомаса, което създават фотосинтезиращите организми на сушата и океаните, е най-добрата мярка, защото реално определя биологичното разнообразие и способността на екосистемите да функционират. Можем да я мерим, откакто имаме сателитно покритие, тоест от края на 70-те. Резултатите на НАСА са недвусмислени – първичната продукция расте, въпреки обезлесяването. Няма да обяснявам причините – всеки знае коя е основната храна на живота! Та краткият отговор е: Да, планетата е все по-зелена!

Цялата публикация прочетете в ЕКИП.

 

Споделете в социалните мрежи:

Саможертвата на Европа в климатичните войни

Парижкото споразумение за климата е факт. След като радостните възгласи покрай сключването му стихнаха, е време да направим трезва равносметка – какво всъщност се случи, кой какво обеща и какви ще са последствията.

Глобалните индустриални емисии на въглероден диоксид, от изгаряне на фосилни горива и производство на цимент, се доминират от шест страни – Китай, САЩ, ЕС, Индия, Русия и Япония, които заедно отделят 70% от тях. Техните INDC или планиран национално определен принос имат значение.

Цялата публикация прочетете в ЕКИП.

 

Споделете в социалните мрежи: