Няма как да бъдете лидер, без самите вие да сте подкрепени. Проблемите пред мениджъра са два: количеството работа и знанията, които трябва да трупа – това ясно. Другият е „наличността“ му – той не може да бъде заменян лесно.
Категория: Добро управление
Модели за устойчиво развитие
Приносът на един бизнес, било то чуждестранен или местен, вече далеч не се определя само с размера на директните инвестиции, създадените работни места или дарените средства за благотворителна кауза. Едно понятие все повече се „намества“ в корпоративния език през последното десетилетие, когато говорим за постижения на определена компания и нейното значение отвъд икономическите и финансови индикатори – корпоративната устойчивост започва да придобива по-конкретен смисъл и у нас, което в голяма степен се дължи на практиките, които международните компании носят наред със своето ноу-хау, корпоративни ценности и поведения.
Resilient компанията или как да преживеем кризисни времена и да се развиваме
Resilient е компанията, способна да преживее кризи и да процъфтява в свят на несигурност. Всяка организация има своята ‘perfect storm’ или перфектна буря. Тя е комбинацията от събития и обстоятелства, които могат да я поставят на колене. Днес компаниите са като кристална топка – прозрачни отвсякъде. Всички платформи в дигиталната среда я отварят към света и тя няма обичайният контрол над информацията за себе си. Все повече се чува, вижда, усеща, мисли за заплахи, очакване за катастрофа и преди да сме ги отработили рационално, обмислили тяхната реална значимост, те вече ни връхлитат.
Недооценените ползи от роботизацията
В последно време все по-често се говори и пише за роботизацията и нарастващата зависимост от „машините“ в бизнеса и живота ни. Като че ли обаче темата се коментира предимно през страховете от загуба на работни места и негативните последствия върху социалния капитал. Факт е, че при всички индустриални революции е налице страх от повишаване на безработицата. Практиката обаче показва, че развитието на технологиите води не само до изчезването на някои професии, но и до появата на нови. Затова ние решихме да обърнем внимание на позитивните социални въздействия и не достатъчно оценените ползи от бизнес гледна точка.
Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук!
Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех в привличането на големи икономически инвестиции трябва да се разглежда по подобен начин. И все пак, разумното сравнение между България и Турция показва толкова много предимства от мащаба за последната, че човек чак да се чуди защо изобщо VW обмисля евентуално идване тук.
Каква е ползата от доклада за устойчиво развитие?
Един от големите плюсове на доклада за устойчиво развитие е възможността пред организациите да изградят доверие, като се осмелят да бъдат прозрачни и да разкажат своята история на най-важните заинтересовани страни. Процесът по създаване на отчета за устойчивост често е и инструмент за управление и двигател за промяна в организацията.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Създаване на споделена стойност
Концепцията за създаване на споделена стойност е сравнително „млада“ като формулировка, но пък се реализира отдавна. Както повечето хитри неща, тя е лесна за приложение, изисква малко повече първоначално премисляне, но пък дава добри резултати за вложените в нея ресурси.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Неизползваните възможности на пространството в офиса
В България няма сграда, която е построена или пригодена по стандарта WELL за добро работно пространство на International Well Building Institute от октомври 2014 г.. Сигурно и това ще стане. Но стане или не, винаги ще остане вярно, че доброто здраве зависи и от това, което човек сам си дава. Истината за доброто здраве на работното място понякога е по-проста и не-стандартна: лидерите избират, заедно с хората си, дали да вземат максимума от средата и ситуацията такива, каквито са. Офисът на denkstatt например е далеч от всякакъв стандарт, но вземаме колкото можем повече.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Искам квоти за хора, които са се научили да разбират и изразяват емоциите си
За или против квотите жени-мъже в бизнеса сте? Защо?
Против съм. Обикновено тези, които управляват компания, органично знаят кое е важно за бизнеса им. Решенията, наложени с квоти, не следват опита, ситуацията и разума. Изборът на хора се определя от процеси в компанията, които трудно корелират с квотите и е излишно да се правят подобни усилия. Една компания е жив организъм и всичко се пренарежда във времето, така че във всеки един момент да важи ентропията. Разговорът за жени-мъже не е на дневен ред по естествен път. За сметка на това на много им убягва истинската добавена стойност от тези квоти – каква е ползата за хората и за компанията. Когато пишем доклади за корпоративна устойчивост или одитираме такива, обикновено настъпват трудности с тази тема…
Умеем ли и как да ангажираме хората в компанията
Гледайте да обхващате всички аспекти на благосъстоянието. Казано с модерна дума – да действате холистично. Не е достатъчно да мислите за масажа, а да не сте помислили как помагате на хората си да разпознават и управляват емоциите си; или пък да мислите за много обучения, но не и за това как и кога си почиват. И какво означава наистина да си почиват.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Как компаниите да остойностят социалните ефекти от дейността си и какво ще им донесе това
Оценяването и остойностяването на социалните въздействия може да бъде полезно за компаниите в различни аспекти – както за вземане на бизнес решения, така за публична комуникация. Зависи от конкретните нужди в съответния момент. Оценяването едновременно на икономически, екологични и социални въздействия по един и същи начин – с парично измерение, е чудесен начин да избегнете решения, които в дългосрочен план могат да доведат до загуба на стойност.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Истинската стойност на въздействията на бизнеса
Бизнесът управлява въздействието си върху околната среда било то поради законови изисквания, или поради цели, спуснати от централата на компанията майка, а понякога и просто защото иска да допринесе за по-добра жизнена среда. Често обаче дейностите, свързани с околната среда извън минималните законови изисквания, са с неясни ползи – инвестират се пари, но рядко е ясно и видимо как инвестициите са свързани с бизнес целите на компанията.
Остойностяването на природните и социалните разходи и ползи позволява оценка не само на отделни проекти, но и на цялостната дейност на компанията
Остойностяването на природни и социални разходи и ползи е гъвкав инструмент, позволяващ оценка на отделни проекти, на бизнес модели, на политики, а също и на цялостната дейност на даден бизнес и цялостното му въздействие върху икономиката, природата и обществото, в пълната верига на доставките и върху всички заинтересовани страни. По този начин разходите и ползите за природата и обществото спират да бъдат абстрактни понятия и придобиват парично измерение, попадат в обсега на мониторинг и контрол на бизнеса и му дават възможността да ги комуникира и управлява. От невидими те стават видими.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Лошото настроение има значение за добрите резултати
Стана така, че стресът е новият господар в компаниите. Добре е, че не всички приемат да принасят дарове пред олтара му. Тези, които са яхнали жребеца на позитивното мислене, често изтърват юздите и са подмятани от вихъра на истинските емоции. Емоциите и желанията са градивните елементи на живота ни и зависят от ценностите и отговорността, която поемаме. Точно те могат да обърнат играта със стреса в наша полза. Вместо това, често отказваме да ги обработим разделно и хвърляме отпадъка от недобре посрещнатите емоции и очаквания в контейнера за общия отпадък, наричайки го просто Стрес.
Публикувано в списание „Мениджър“
Следва:
Време за Матрицата
Матрицата на значимите теми е процес, който минава през няколко етапа. Започва с детайлен преглед на веригата за създаване на стойност и дефиниране на темите, които са свързани с всяка от дейностите и операциите, които тя обхваща. Следва приоритизиране на темите както по отношение на значението им за компанията, така и за заинтересованите страни. За финал разполагате с важните теми, които са с най-голямо значение за успеха на компанията.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Оценка на жизнения цикъл – какво е пълното въздействие на един продукт?
Въздействието на продуктите върху околната среда е тема, с която модерният човек е добре запознат – ежедневно сме засипвани от приказки за въглеродни емисии, замърсяване на въздуха, изчерпване на ресурсите и т.н. Безспорно, човешката дейност влияе на околната среда по множество начини. Възниква обаче логичен въпрос ‑ кое въздействие е по-важно? Този въпрос си задават и в The Coca-Cola Company през далечната 1969 г., за които е изготвена първата в света оценка на жизнения цикъл (LCA – Life Cycle Assessment).
Защо Декларациите за екологично въздействие са растяща тенденция в строителния сектор?
Ако до преди няколко години Декларациите за екологично въздействие на продуктите (EPD ‑ Environmental Product Declarations) бяха нещо екзотично и не съвсем познато, то днес определено се забелязва тенденцията на все по-голям интерес към тях и то конкретно в строителния бранш. Нарастващият брой на тези Декларации в Централна и Западна Европа все още не се отчита така осезаемо в България, но все по-често те се превръщат в тема с все по-сериозен интерес и запитвания от компании на нашия пазар.
Скърбим за липсата на чужди инвестиции: А защо гоним печалбите на българските компании в чужбина?
„Сривът на чуждите инвестиции е пълен, отчете стопанската камара“: Подобни заглавия помитат като лавина медийния пейзаж в последните дни, но всъщност ги четем почти ежегодно. Жалваме се как няма инвестиции на зелено в икономиката ни, като това особено силно важи за тежката индустрия. Забравете за момент десетките заводи за сглобяване на разни неща и се замислете кога последно някой е изградил значим промишлен комплекс, който да добива и/или преработва наши суровини, на гола поляна у нас? Сещам се само за рафинерията за биодизел на Астра Биоплант край Русе, която се случва благодарение на субсидирането на биогоривата и ТЕЦ AES Гълъбово, реално заместващ затворените малки блокове на АЕЦ Козлодуй – цената, която дълго ще плащаме като входна такса за ЕС. Всичко друго са инвестиции в няколкото оцелели след 90-те съществуващи предприятия.
Публукувано в Капитал.
Следва: