Често приемаме, че щом се полагат усилия със стремеж устойчивост, това сякаш от само себе си означава, че сме такива: изпълнен проект за енергийна ефективност означава, че сме отговорни към околната среда; подкрепата на смислени социални проекти ни прави социално отговорна компания… Ако беше толкова просто, щеше да е супер! За щастие в устойчивостта има обективни оценки. Получават се, когато проследим напредъка чрез индикатори, които сравняваме с даден момент от работата си, или по-конкретно – с базови стойности.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Категория: Добро управление
Кой управлява устойчивото развитие в компанията?
Често в разговорите с клиенти и партньори стигаме до въпроса: Кой трябва да бъде зает с устойчивото управление на компанията, в кой отдел и за какво да отговаря? В голяма част от компаниите в България заетите с устойчиво бизнес развитие са мениджъри и експерти от отделите по корпоративни комуникации. Забелязва се обаче увеличение на броя служители, които заемат позиции като КСО мениджър, КСО специалист, Sustainability мениджър или директор.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Компанията и заинтересованите страни
Стъпките от процеса на управление на взаимоотношенията със заинтересованите страни са: идентифициране на страните, оценяване на влиянието и интереса им към дейностите на компанията, определяне на нагласата им, поставяне на реалистични цели за взаимодействието с тях и избор на подход за ангажирането им, който съответства на целите.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Началото – Materiality Assessment
Първата стъпка към създаването на програми, стратегии или доклади за устойчивост е една – изготвянето на т.нар. Мateriality Аssessment, или оценката на значимите теми. Именно това е инструментът, с който започваме работата по смислена политика за устойчиво развитие с ясна полза за репутацията на компанията и с реални резултати. Какво обхваща Мateriality Аssessment? Краткият отговор е „определяне на най-важните теми за всяка организация“.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
3 най-важни бизнес практики за устойчивост
„Откъде да започне една компания, която е поела ангажимент да се развива устойчиво и успешно?” e често задаван въпрос. Ето кои са топ 3 насоките, които мога да обобщя в резултат на професионалния си опит: Надеждни данни, Система за управление, Прозрачност чрез докладване и на нефинансова информация.
Статията е публикувана в списание Икономист.
Снимка: списание „Икономист“.
Следва:
Устойчивото развитие и ролята на бизнеса
Знаем, че светът не е перфектен и никога няма да бъде. Все още има много бедност и деградация на околната среда, особено в развиващите се страни. Обаче колелото на прогреса се грижи за това и бавно, но сигурно те успяват да се борят с глада, болестите и неграмотността. Веднага щом възприемат качеството на околната среда като относителен приоритет, те му обръщат внимание. А бъдещите поколения? Те ще трябва също да поддържат колелото на прогреса в движение, така че най-доброто, което можем да направим, е да запазим рамковите условия и да им дадем знанията и волята. Това са критичните ресурси, за да оцелеят и просперират.
Бизнес устойчивост в едно изречение
Ако търсим обобщение в едно изречение, най-подходящо би било, че това е управление на репутацията. Въпреки че много компании отъждествяват репутацията с имиджа, това съвсем не е така. Управлението на репутацията е част от цялостното бизнес- и организационното управление, от управлението на хората и екипите, на бизнес процесите, на маркетинг дейностите… Репутационният мениджмънт е с много по-комплексен характер и от него зависи дългосрочната устойчивост.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Трябват ли им на ефективните служители мускули и щастие
Кошница с плодове, пресни кроасани и цветя. За морска ваканция или сватбено пътешествие ли помислихте? Преди няколко години свързвахме стереотипно тази комбинация с това. Сега е сутрешното посрещане за не малко хората в работната им среда и в България. Супер. Всички останали извън тези компании си мислят, че това е раят на офисната земя и не разбират как в подобни компании хората могат да са недоволни, дори да напускат!
Благосъстоянието на служителите не е в придобивките
В denkstatt определяме благосъстоянието като баланс между четири енергии: физическа, емоционална, умствена и духовна. От стремежа на всеки човек към този баланс зависят уменията му да твори, да създава и променя, да допринася към общата цел.
Публикувано в списание „Мениджър“.
Следва:
Шест важни стъпки при изготвянето на нефинансов доклад
Изискването е залегнало в Закона за счетоводството – от тази година големи компании от обществен интерес за пръв път трябва да изготвят нов вид официални отчети, описващи нефинансовите резултати и цели на компанията. Това включва предоставяне на информация по теми като околна среда, служители, заинтересовани страни, човешки права, корупция. Докладването по тези теми е предизвикателство за всяка компания, която до момента не се е сблъсквала с подготвянето на подобни отчети.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Нефинансовият отчет – що е то и какво трябва да съдържа?
Накратко, вече трябва да се отчитат информация и данни за състоянието, резултатите и насоките на развитие на компанията, както и информация за въздействието ѝ върху околната и социалната среда (като част от годишните финансови отчети или да се създадат отделни декларации). Не са малко фирмите, които нямат опит в изготвянето на нефинансови доклади и съответно си задават редица въпроси за съдържанието, като например каква информация трябва да се включи в този доклад, как да бъде описана, как трябва да изглежда и т.н.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Бизнес под прожекторите
От началото на 2018г. е в сила изменение на Закона на счетоводството, което транспонира изискванията на Директивата за нефинансова отчетност и задължава всички големи „предприятия от обществен интерес“ ежегодно да публикуват нефинансова информация заедно с годишните си финансови отчети. Става въпрос за информация за собствеността и мениджмънта, за външните въздействия върху околната среда и обществото, за отношенията със служителите и всички други заинтересувани страни, за нивото на спазване на законите. Очаква се изведнъж големите предприятия от обществен интерес в страната да станат прозрачни и честни.
Следва:
Публукувано в: Forbes
Емоционалната жизненост* е
Искаме и работим за това хората в компанията да са щастливи. Да, то си е тяхна работа как определят и управляват щастието си, но каква е нашата работа като лидери по темата в организациите? Да създадем среда. Среда, в която емоциите нямат етикет. Струва ни се, че в днешно време възприятието за професионализъм е свързано с това да изглеждаш винаги или обикновено позитивен, да си такъв, който не изпитва видимо негативни емоции или добре ги потиска и управлява. Нека да сме честни – горе-долу това са правилата, които определят взаимоотношенията ни в екипа. Работата е там обаче, че в такава среда човек не се чувства дълго щастлив, пълноценен и способен да управлява себе си и стреса. Става така, защото погрешно приемаме, че ние управляваме емоциите. Всъщност те управляват нас.
Нефинансов отчет на фирмите от тази година. Кои са задължени да го правят?
От тази година започва да се прилага ново изискване за бизнеса – част от фирмите в България ще бъдат изправени пред предизвикателството на нефинансово докладване. Какво означава това? Че една голяма група компании и публичните дружества в страната вече са длъжни, заедно с финансовия си отчет за предходната година, да подготвят и публикуват също отчет, съдържащ нефинансова информация. Изискването е заложено в Директива 2014/95/EU на Европейския парламент за докладване на нефинансова информация и е част от изменения в Закона за счетоводството. Компаниите обаче трябва да се организират много бързо, защото първите нефинансови доклади трябва да бъдат издадени в срок до 30.6.2018 г.
Какво представлява нефинансовия отчет?
Следва:
Развихря ли се нова стихия от изисквания за бизнеса?
Задачата за изработването на подобен доклад засега е просто изискване към бизнеса и не е разпознато като предимство. В същото време, промяната в закона е добър инструмент за комуникация с различни заинтересованите страни и за управление на репутацията: събирането и представянето на нефинансова информация дава възможност на мениджърите да преосмислят и представят важни аспекти от политиките, процесите, резултатите и рисковете пред компанията, които влияят съществено върху присъствието й на пазара.
Може ли наистина организацията да се погрижи са благосъстоянието на хората си?
Какво искат хората на работното си място?
Вероятно няма да се колебаем дълго за отговорите: хората искат да разгърнат потенциала и креативността си; да намират в целите на организацията пътя за изпълнение и на собствените си цели; да виждат смисъл от работата си; да имат подкрепяща среда, изградена на доверие; да могат да се погрижат за личните си и професионални нужди.
Все повече тези нужди се събират в темата за well-being или благосъстоянието на работното място. Звучи добре и като разумен отговор на търсенето на компаниите как да ангажират цялостно и смислено хората си. Основният въпрос обаче остава как да очертаем границите на това благосъстояние в компанията и как да преценим с кое да се заемем в полза на хората?
Декларациите за екологично въздействие – мощен инструмент за постигане на стратегическо предимство
Подобно на етикета на хранителните стоки, декларациите за екологично въздействие дават информация за материалите, използвани при направата на продукта, както и за екологичните въздействия през целия жизнен цикъл – от добива на суровините до третирането на отпадъка от продукта след края на неговия живот.
Локални теми vs. Глобални CSR политики
Ако получавах по левче всеки път когато някой колега от международна компания ми споделеше, че се занимава с дадена CSR инициатива, само защото компанията-майка я смята за важна… вероятно щях да съм събрала като за почивка в Сицилия. Вярно, реализирането на CSR инициативи по желание на компанията-майка допринасят за повдигането на нови теми и в нашето общество, но често се усещат като загуба на ценни ресурси – време, пари, нерви.
Как финансовите директори да забележат природата
Всяка човешка дейност има някакво въздействие върху околната среда. Бизнесът, създавайки практически всичко, съответно има и най-значим екологичен отпечатък, а и в най-голяма степен е зависим от продуктите и услугите, които получава от природата. Само че финансовите директори на компаниите няма как да осъзнаят това, докато не го видят ясно изписано в счетоводните отчети – при това по начин, сравним с всичко останало. Годишният отчет за приходите и разходите например е стандартен документ за финансовия резултат на една компания.
Следва:
Публикувано в: Forbes
Кой управлява устойчивото бизнес развитие в организацията?
Често в разговорите с клиенти и партньори стигаме до въпроса: „Кой трябва да бъде зает с устойчивото управление на компанията, в кой отдел и за какво отговаря?“. Статията по-долу дава перспектива по въпроса.
В над 90% от компаниите в България, заетите с устойчиво бизнес-развитие са мениджъри и експерти от отделите по корпоративни комуникации. Има малко повече от 10-тина души, които заемат позиции като КСО-мениджър; КСО-специалист или Sustainability-мениджър или директор. Тези позиции са обособени най-често в някой отдел или самостоятелно; много рядко някой от отдел бизнес-развитие има роля и позиция във връзка с устойчивото развитие на компанията.