Aĸo ce зaмиcлим зa въпpocитe, ĸoитo вълнyвaт пoтpeбитeлитe във вpъзĸa c oпaзвaнeтo нa oĸoлнaтa cpeдa, бeзcпopнo в тoп 5 щe нaмepим oпaĸoвĸитe. B днeшнo вpeмe e тpyднo дa cи пpeдcтaвим ĸaĸъвтo и дa билo пpoдyĸт бeз oпaĸoвĸa. Тя e cтaнaлa нeизмeннa чacт oт нaшeтo eжeднeвиe.
Няма да говорим за мода. Макар че това, за което ще говорим вече е модерно. Но за това след малко. Огледайте се – какво сте облекли днес? Тениска, панталон, рокля или нещо друго? Избрали сте ги според вкуса си, съчетали сте ги по цвят, материя и според сезона. Знаете ли обаче откъде са дошли тези дрехи и къде ще отидат?
Решили сте, че ще събирате отпадъците си разделно. Правите кратко проучване и започвате – слагате още две, три кофи или торби за боклук до сегашната и вече хвърляте в тях отделно пластмасата, хартията и стъклото. Върви добре, докато един ден не ставате свидетел на това как камионът за събиране на отпадъци изпразва кофите до вас. Възможно ли е всичко, което вие толкова стриктно сте разделяли, накрая да се смесва отново и да се събира заедно?
Амбициите на европейската Зелена сделка и съпътстващите я стратегии и планове ще доведат и до редица ползи извън намаляването на парниковите газове – по-малко отпадъци, по-малко употреба на материали, както и по-малко замърсяване.
Най-важното – ЕС залага на нея своето икономическо бъдеще. Затова, макар и позатихнала, зелената тематика ще продължи с пълна сила и след като затихнат насъщните проблеми покрай COVID-19. Добре е всеки бизнес да си даде сметка как Зелената сделка ще му се отрази – тя идва.
Всички участници на пазара трябва да си направят добре сметката как да реагират най-адекватно, а за това се искат много данни, информация и аналитични способности. Няма да бъде лесно и ще струва много, но в края на краищата всичко ще бъде платено от потребителя. Нашето мнение е, че в гонене на „прекрасния нов свят“, Европа ужасно прекалява с планирането – опитва се да регулира процеси и материални потоци, които в реалната икономика ежедневно се изменят. Това ще даде предимство на два типа играчи: а) глобалните компании, които имат ресурса да се справят; и б) тарикатите, които винаги ще намерят начин да минат метър. Ако си малък и честен, нямаш много възможности за успех. Защото всеки с опит в сектора отлично знае: Боклукът винаги намира най-евтиния път!
Все по-често попадам на призиви да ограничаваме въглеродните си емисии като използваме по-малко пластмаси. Това се дава като пример за win-win избор от еко-активистите – така хем сме щели да спасим морските животни от пластмасовия отпадък, хем планетата – от глобалното затопляне. Декарбонизация и кръгова икономика в едно за светло бъдеще на планетата!
Кръговата икономика се случва тук и сега! Индустрията води хорото, но не очаквайте то да стане пълен кръг – пазарът винаги ще я кара да криви наляво-надясно. Крайният потребител, макар и неосъзнато, участва все повече. Ще доведе ли това до напълно безотпадно общество и премахване на нуждата от нов добив? Никога! Но със сигурност ще ни помогне да оставим една по-зелена планета на децата си.
Публикувано в специалното издание на „Капитал“ Тежка индустрия.
Следва:
„Стремим се към кръгова икономика като алтернатива на пазарната.“ Това е едно от най-ясните послания, на които попадам в „Политически документ за зелен социализъм“ на Млади европейски социалисти от 2015 г. А уж просто търсех допълнителна информация, описваща новата мода в Европейската комисия, която трябва да спаси света от линейния модел на производство и потребление. Идеята е да се регулират нещата така, че материалните потоци в икономиката да се движат в кръг възможно най-дълго – да няма отпадъци и почти да не се налага да вкарваме нови суровини в кръга.
Оказва се, че кръговата икономика съвсем не е някакво ново изобретение.
Кръгова икономика звучи модерно, но всъщност говорим за процес, който винаги е съществувал. Наличието и мащабът му зависят от два основни фактора: единичната стойност на конкретния ресурс и концентрацията му в отпадъчния поток. Защо никой не изхвърля златни или сребърни предмети на боклука? Защото стойността им е висока и повторната употреба или рециклирането им се изплащат.
Публикувано в списание „Ютилитис“.
Следва:
Винаги е било модерно да се говори за новите тенденции. В икономиката тези разговори включват изкуствен интелект, роботизация, индустрия 4.0 и, отскоро, „кръговост“. През последните няколко години концепцията за кръгова икономика все по-често се представя като универсално решение на проблемите, свързани с неустойчивото потребление на суровини. Как, обаче, изглеждат тези обещаващи идеи, когато напуснат структурирания бит на университета и държавната администрация и навлязат в истинския свят – на бизнеса?
Публикувано в списание „Ютилитис“.
Следва:
Наскоро в медиите излезе новината, че „кабинетът анализира възможността в България да бъде въведена система за изкупуване на пластмасови бутилки.“ Това е практически същото като при бирените бутилки – плащаме примерно 0.20 лв. повече за всяка пластмасова бутилка и си получаваме парите обратно, но само ако я върнем. Нямаше да обърна особено внимание на този медиен шум, ако не бяха масовите споделяния и реакции на одобрение сред моите контакти в социалните мрежи от типа – „Най-сетне нещо смислено от МОСВ!“ и „Какво чакахме досега?“. И тъй като напоследък ставам свидетел на разцвета на твърде много популярни еко-идеи, реших да коментирам тази, преди да е станало твърде късно.
Цялата публикация прочетете в ЕКИП.