Категория: Рационално зелени

Ограбват ли златните концесии България?

България се къпе в злато, а чуждите колонизатори я ограбват и за нас остава само екологичната катастрофа – това е една от най-разпространените тези на родните любители на конспирацията. Популярността й има просто и логично обяснение – позицията на жертва e универсалното извинение за неуспехa и бедността на всеки народ. Ще се опитам да адресирам икономическата част по темата с някои основни факти, така че всеки разумен човек да може сам да си отговори на въпроса в заглавието. Унищожаването на околната среда заради златодобива е друг мит, който обаче не е обект на този текст.
Статията е публикувана в tavex.bg.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Защо светът не успява да намали въглеродните емисии?

След три години на застой глобалните емисии на СО2 от изгаряне на горива и от индустрия отново регистрират скок през 2017 г. – около или над 2%. И това става ясно на фона на протичащата поредна среща на върха за климата, където дори Сирия се присъедини към световните усилия за намаляването им. Човечеството отдавна бележи победи в решаването на екологични проблеми – замърсяването на въздуха, киселинните дъждове, озоновата дупка, замърсяването на водите и почвите, изсичането на горите. Кривата на Кузнец го показва ясно – с времето и ръста на доходите екологичното въздействие във всяка страна първо се покачва, но след даден праг започва да спада и днес най-богатите страни са и най-чистите. Защо този ефект не работи за въглеродните емисии? Ето пет основни причини.

Следва:

Източник: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Митове, заблуди и радикализъм за ски зоната в Банско

Цялата история около Пирин е изпълнена с толкова много митове, заблуди и неверни твърдения, разпространявани от радикалните крила на двете спорещи страни, че не мога да се въздържа от един дългичък пост, който адресира най-изявените сред тях. Дефицитът на разумно говорене по темата е ужасяващ, а през него минава единственият път към намиране на работещи решения.

1. Не, няма как България да стане като Швейцария или Австрия. Нямаме географията, парите, традициите, пазарите. Но спокойно може да бъде номер 1 ски-дестинация на Балканите с модерни и добре развити Банско, Боровец, Пампорово, Витоша и още няколко по-малки курорта.

Следва:

Публикувано в mediapool

Споделете в социалните мрежи:

Води ли електронната търговия до устойчиво развитие?

Онлайн търговията навлиза все по-силно в живота ни, като Амазон е само най-видимият връх на айсберга. Всъщност почти няма голям търговец, който да не предлага форма на възможност за поръчка и доставка, без нужда клиентът да посещава търговски обект. Ефектът на тази промяна върху устойчивото развитие заслужава коментар.

Ръстът на онлайн търговията би трябвало да води до постигане на по-висока енергийна ефективност и, съответно, до намаляване на въглеродните емисии. Логично е – вместо 100 души, всеки със собствена кола, да пътуват по 10 км до магазин, търговецът доставя до всички тях с едно превозно средство. То изминава много по-малко общо разстояние. Трафикът в града намалява. Освен това търговецът поддържа колите си в по-добро състояние – шумят и замърсяват въздуха по-малко или даже могат да бъдат електрически и тези ефекти да бъдат напълно минимизирани. По-малко пътнико-километри и управление от професионални шофьори означават и по-ниска вероятност от инциденти. Търговецът може да доставя храни с хладилни автомобили, което означава по-малко загуби. Тоест, крайният резултат би трябвало да е силно в полза на околната среда и хората.

Следва:

Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Разумно за ураганите: неудобно, наистина

Ураганите Харви и Ирма бяха безспорните топсъбития в последните месеци. Масово медиите ги обявиха за „най-най-най- в историята“. Наш вестник изведе заглавие: „Ураганите и наводненията са резултат от човешката намеса в природата!“ Политици, активисти и учени от всякакъв калибър не пропуснаха да обяснят как загиваме – броят, силата и жертвите на климатичните бедствия се били увеличавали ежегодно и затова ние трябвало да му мислим… Разбирай, да им преотстъпим парите и свободата си, за да могат да ни спасят.

Сега фактите. Твърдението, че от 1970 г. насам броят на природните бедствия се е повишил в пъти, отговаря на числата на Международната база данни за бедствията (EM-DAT). Според тях тогава е имало 65 климатични бедствия, а през 2016 г. – 295. Не се коментира, че според тази статистика от 1900 до 1950 г. те са били средно по 3-5, до максимум 20, а има и години с нула бедствия. Или климатът се е изменил катастрофално и едно време наводнения, бури, суши, големи горещини или студове изобщо не са се случвали, или нещо не е наред. Обяснението е просто – въпросната база данни реално функционира от 1990 г. За предходни години отразява само мегакатастрофи, за които има достоверни документи.

Следва:

Източник: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Българско знаме на върха на корпоративната устойчивост

В края на септември бе публикувана годишната класация на глобалния Индекс за устойчиво развитие на Дау Джоунс (DJSI). Тъй като отделните браншове са трудно сравними, няма един победител, а лидери в 24 икономически сектора. Бегъл поглед върху имената на компаниите на върха от гледна точка на Централна и Източна Европа показва, че регионът е основен пазар само за две от тях – Кока-Кола ХБК и МЕТРО.

Споделете в социалните мрежи:

Великата Натурска война

Тлеещите от години казуси Калиакра и Кресна избухнаха почти едновременно, като смислено, консенсусно решение и в двата случая практически няма. А в същата серия са наредени и Пирин, Рила-буфер, Витоша, Странджа и много други знайни и незнайни сблъсъци между ежедневната борба на хората за по-добър живот и стремежа на държавата да внася ред. Проблемът щеше да бъде разрешим, ако не бяхме в състояние на биполярност – имаме българско правителство, което едновременно трябва да отговаря пред народа, който представлява, и пред европейските институции, които го наставляват. Тежко положение, защото приоритетите на двете страни са различни.
Следва:
Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Изненада: Арктическият лед пак оцеля!

В началото на година написах 20+1 оптимистични прогнози за околната среда за 2017 година. Средата на септември мина и една от тях вече може да бъде проверена.

Споделете в социалните мрежи:

Апокалипсис (не)сега или за прекомерния страх от промяната на климата

Данните, изнесени от генералния секретар на ООН Антонио Гутиереш, че през последния половин век броят на природните бедствия се е повишил в пъти, отговарят на реалните данни от Международната база данни за бедствията. Според тях през 1970 е имало 65 климатични бедствия, а 2016 – 295. Тук обаче е много интересно как се дефинират точно климатичните бедствия.

Това каза в ефира на „Бизнес старт“ с водещ Иван Нончев експертът по управление на околната среда и ресурсите и управляващ партньор в denkstatt България Боян Рашев.

„Те се дефинират по няколко показателя – да има 10 или повече жертви, да има 100 или повече пострадали, един от тези два показателя трябва да бъде изпълнен, за да имаш природно бедствие.“

Следва:

Публикувано в Bloomberg.bg7

Споделете в социалните мрежи:

Електромобилите – има ли полза за околната среда?

Електромобилите и зареждащите се хибриди настъпват. Очевидно имат зелена аура и са спечелили политическата върхушка, защото обещанията за премахването на двигателя с вътрешно горене и нови схеми за субсидиране на мечтания преход към електромобилност никнат като гъби след Парижкото споразумение. Очертава се през 2017 г. продажбите им да надскочат 1 млн. автомобила за първи път в историята. Дори някои нефтодобивни компании вече започват да обръщат публично внимание на тази тенденция. Tesla Model 3 e вече на пазара и на пръв поглед бъдещето изглежда ясно – електромобилите побеждават.

Следва:

Публикувано в: Fobes

Споделете в социалните мрежи:

Политически грийнуошинг

С речта си от 1 юни Тръмп шокира световната политическа клика, като спази предизборното си обещание да извади САЩ от Парижкото споразумение за климата и предизвика цунами в и без това бурното море на държавническия грийнуошинг. Като започнем с филма „Неудобната истина“ на вицепрезидента Ал Гор, преминем през енцикликата на папа Франциск и стигнем до непрекъснатите заявки на Германия, Норвегия, Китай и други страни за „климатично лидерство“, напоследък политиците масово „спасяват света“ с полуистини, внушения и откровени лъжи. Ето няколко примерни истории.
Следва:
Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Спете спокойно: Не „изяждаме планетата“!

Днес медиите по цял свят обявяват поредния годишен Ден на прекаляването или Ден на екологичния дълг (Earth Overshoot Day) – онзи момент в годината, когато човечеството „влиза в екологичен дефицит“, „изяжда Земята“, „изчерпва ресурсите на планетата за тази година“ и други подобни. Въпросният ден, разбира се, настъпва все по-рано и по-рано през годината. Основното послание е пределно ясно: „Всички ще умрем!“

Споделете в социалните мрежи:

Устойчивите митове за устойчивото развитие

Всяка сфера на дейност има своите митове – устойчивото развитие е пропито от такива. Разумните нагласи спрямо тях са единственият начин за прогрес на човечеството в дългосрочен план.

Устойчивото развитие изисква ограничаване на населението и на потреблението. Невярно. Всъщност устойчивото развитие се случва не въпреки, а благодарение на ръста на населението, потреблението на ресурси и богатството.

Споделете в социалните мрежи:

Общините с успешно приватизирани минни компании процъфтяват

Община Панагюрище се развива много бързо в годините след приватизацията на „Асарел – Медет“. Ръстът на всички индикатори за устойчиво развитие надвишава видимо средния за страната и е сравним с този на най-големите градове в България. Това е заключението от оценката за въздействието на „Асарел – Медет“ върху устойчивото развитие на общината, изготвена от „denkstatt България“.

Анализът се базира на официални данни за пет „капитала“ – финансов, социален, инфраструктурен, природен и човешки, и проследява промените по тези показатели от 2001 г. Той прави и сравнение на общини, които до 1989 г. са имали минна индустрия, а след това са поели по различен път – едни са я запазили и развили, а други са я закрили. „Това, което виждаме много ясно, е, че там, където минните компании са приватизирани успешно и инвестират, общините буквално процъфтяват“, каза управляващият партньор в denkstatt Боян Рашев, но уточни, че има и неуспешни приватизации.

Следва:

Становище, част от публикуван материал в Капитал

Споделете в социалните мрежи:

Коя е „най-зелената“ страна в света?

За целта на този анализ приемам тезата, че изменението на климата е най-значимият екологичен проблем на човечеството и само бързото ограничаване на въглеродните емисии ще ни спаси от него.
Отделните страни имат различни политики, но едно нещо ги обединява – в последните 20-тина години много от тях обясняват колко много правят и – не без активната подкрепа на ООН и НПО – градят „зелен“ имидж с това говорене. С помощта на данните на Emission Database for Global Atmospheric Research (EDGAR) за националните СО2 емисии от потребление на горива и индустриални процеси, ще се опитам да покажа липсата на връзка между публичния имидж на подобни държави и реалността, тоест ще изведа световните шампиони по грийнуошинг.

Споделете в социалните мрежи:

Да гори или не. Какво да правим с боклука на големия град

След дълги години на говорене, умуване и планиране проектът за изграждане на завод за енергийно оползотворяване на част от отпадъка на София (инсинератор) на територията на „Топлофикация“ е на финалната права. Огромната част от бюджета му се поема от европейските фондове през Оперативна програма „Околна среда“. Това би трябвало да означава, че проектът е обстойно проверяван и Европейската комисия ясно заявява, че реализацията му носи както екологични, така и икономически ползи.
Следва:
Публикувано в списание Мениджър.

Споделете в социалните мрежи:

18 стъпки за екологична политика в полза на здравето ни

„Моите приоритети ще бъдат качеството на въздуха и водите“ и „Проблемът с фините прахови частици във въздуха е много по-сериозен от този за глобалното затопляне“. С тези две изказвания от първите си дни като Министър на околната среда и водите, Нено Димов ясно постави човешкото здраве и благополучие в основата на екологичната политика на новото правителство. Думите му звучат изненадващо добре, но реализацията съвсем няма да е лесна…

Споделете в социалните мрежи:

Решение за Пирин

Казусът Пирин избухна за поредна година и държавата отново даде назад. Вече даже не е новина. Очевидно е, че никой не печели окопната война. Има нужда от радикално решение.
Следва:
Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Нямаме нужда от добивна индустрия!?

Миналата седмица присъствах на интересно събитие – официалния старт на кампанията на Българската минно-геоложка камара срещу митовете около добивната индустрия. Управителният съвет на камарата явно е решил, че най-дразнещи за тях са следните три мита: „Минните компании не помагат на общините“, „Браншът е допотопен“ и „Рудниците не позволяват развитието на биоземеделие“ и цялата дискусия се въртеше около тях… Аз бих започнал по друг начин.

Споделете в социалните мрежи:

Може ли закон за чист въздух да донесе повече замърсяване?

Новата Директива за чист въздух с подхода за тавани за емисиите и мерки срещу енергийните инсталации и индустрията ще нанесе повече вреди на качеството на въздуха. Това важи особено силно за страни като България, където въглищата осигуряват изобилна, надеждна и евтина електроенергия, а домакинствата масово я ползват и за отопление.
Следва:
Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи: