Категория: Рационално зелени

Няма цивилизация без мини

Минната индустрия винаги е била и продължава да бъде значим фактор в икономиката на България. Бъдещето й обаче е обвито в мъгла – някои събития през 2017 г. за малко да я разсеят, но повечето като че ли я сгъстиха още повече. Моят опит за ретроспекция и поглед напред показва, че потенциалът е огромен, но такава е и вероятността за скорошен срив.

Споделете в социалните мрежи:

Климатичен разказ със злокобен край

Преди седмица се разхождах със съпругата си по мраморното било на Северен Пирин. Не успяхме да стигнем до Снежника в Казана, но пък циркусите на изток от Кончето бяха пълни със снежни петна, а микро-ледникът под Кутело беше наистина голям (на снимката). И неизбежно си спомних за първите си стъпки като млад изследовател на климатичните промени…

Споделете в социалните мрежи:

Скърбим за липсата на чужди инвестиции: А защо гоним печалбите на българските компании в чужбина?

„Сривът на чуждите инвестиции е пълен, отчете стопанската камара“: Подобни заглавия помитат като лавина медийния пейзаж в последните дни, но всъщност ги четем почти ежегодно. Жалваме се как няма инвестиции на зелено в икономиката ни, като това особено силно важи за тежката индустрия. Забравете за момент десетките заводи за сглобяване на разни неща и се замислете кога последно някой е изградил значим промишлен комплекс, който да добива и/или преработва наши суровини, на гола поляна у нас? Сещам се само за рафинерията за биодизел на Астра Биоплант край Русе, която се случва благодарение на субсидирането на биогоривата и ТЕЦ AES Гълъбово, реално заместващ затворените малки блокове на АЕЦ Козлодуй – цената, която дълго ще плащаме като входна такса за ЕС. Всичко друго са инвестиции в няколкото оцелели след 90-те съществуващи предприятия.
Публукувано в Капитал.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Слънцето може, но светът го ползва неправилно

Слънцето е основният енергиен източник на Земята, а и обещава независимост, така че фокусът върху използването му в последните години изглежда логичен. Резултатите са впечатляващи – произвеждането на „собствена и зелена“ енергия е на мода сред екологично отговорните фирми и домакинства. Май имаме решение! За съжаление нещата не са толкова прости и това най-добре се вижда в Европа, където тези технологии вече заемат голям дял, който ни позволява да наблюдаваме ефекти, които в останалата част от света все още не са толкова явни.

Споделете в социалните мрежи:

Спасете Седемте езера – изкарайте ги на пазара!

На Седемте езера има проблем, който съвсем не е уникален, нито толкова сложен за решаване. Трябва просто да схванем, че природната красота е като всеки друг ресурс и може да бъде едновременно използвана и запазена само, ако следваме икономическата логика.

Първо за ситуацията:  

Не, не е ОК да се играе хоро насред което и да е от Седемте езера.
Не, хорото съвсем не им е най-големият екологичен проблем на езерата.

Споделете в социалните мрежи:

Геолозите и миньорите – те да са живи!

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите.

Споделете в социалните мрежи:

Пазарът пак надцаква политиката: Лъвски скок на въглеродните емисии през 2018 г.

Допреди няколко години ми се струваше, че светът ще достигне пик на въглеродните си емисии преди 2020 г. Смятах, че имам достатъчни аргументи за подобна прогноза. Вярвах, че енергийната ефективност, масовото навлизане на ВЕИ и електромобилността, споделената икономика и дематериализацията ще успеят да ограничат употребата на фосилни горива. Освен това, вследствие на прекаленото четене и слушане на ентусиазирани коментари за успеха на горните, бях с впечатление, че реалното човешко поведение (или пазарът) вече възприема въглеродните емисии като нещо лошо и съответно ще ги минимизира, както се случва с всеки замърсител.

Да, ама не. Сбърках и това беше единствената ми неточна прогноза за 2017 г. (от всичките ми 20+1 оптимистични прогнози за околната среда на глобално ниво).

Споделете в социалните мрежи:

Индустрията, глупако!

България регистрира няколко поредни години на сравнително стабилен икономически растеж. Най-видимо е това около Пловдив, където изникнаха множество заводи, произвеждащи основно машинни компоненти и в София, където милиони квадратни метри офиси се напълниха с млади хора, работещи в IT фирми и аутсорснати услуги на мултинационални компании и навсякъде, където се изливат милиарди евросредства в инфраструктура или просто от субсидии. После процесът започна да прелива и към другите градове и днес безработицата клони към нула – реално всеки способен човек може да си намери работа, ако желае. Създаде се усещането, че тези бизнеси формират гръбнака на растежа и могат да доведат икономиката ни до така мечтаното изравняване на доходите със средните за Европейския съюз. И неусетно много хора започнаха не на шега да твърдят, че големи предприятия с комини – от онези мръсните, които обикновено асоциираме със социалистическата промишленост – не ни трябват. Можем спокойно да си пишем код, обслужваме клиенти от Таити, сглобяваме разни джаджи и да усвояваме субсидии. И така да си живеем чисто и спретнато без излишен тормоз.

Споделете в социалните мрежи:

Личният автомобил – революция в режим на изчакване

Откакто се помня, слушам и чета предсказания за неизбежни промени в начина ни на придвижване. Задръствания, катастрофи, замърсяване, изчерпване на нефта, глобално затопляне – това са малка част от стандартните поводи, покрай които се говори за „края“, или поне „смаляването“ на личния автомобил с двигател с вътрешно горене. Carshare, Zipcar, Prius, Tesla, Uber, велосипеди и най-вече любимият на зелени активисти и политици обществен транспорт – ежегодно пристигат вестоносци, обявяващи неизбежната победа на „доброто“ над „мръсната“ кола. Преди 20 години твърдо вярвах, че човек няма нужда от личен автомобил и ще живея без такъв. Днес, с жена, фирма, две деца и три коли по-късно, съм изтрезнял. Ето кратък списък на очакванията, които в обозримо бъдеще ще останат само сладки приказки.

Споделете в социалните мрежи:

Въздухът в София не е по-мръсен, хората се промениха

Данните са красноречиви – макар и все още лошо, качеството на въздуха в София бавно се подобрява. Спадат както средногодишните концентрации на фин прах (ФПЧ10), така и броят дни в годината с пиково замърсяване. Допреди десетина години прекарвахме почти целия отоплителен сезон в мъгла от фин прах и други още по-неприятни вещества, а днес вече това са отделни, все по-редки периоди на типичните за Софийското поле температурни инверсии. И точно затова все по-ясно ги забелязваме и усещаме. Когато виждаме, че може да бъде и чисто, ни се иска да е винаги така.
Публикувано в „Мениджър“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Неудобни факти за енергийната политика на Европа

Енергийната политика на Европа върви към провал по всички показатели. Докато икономиката на съюза се задъхваше, това оставаше скрито. През 2017 г. обаче регистрираме трета поредна година на значим ръст на БВП – над 2%. И вече става пределно ясно, че практически всички „амбициозни“ енергийни и климатични цели са мираж, а избраните пътища към постигането им – погрешни.

Споделете в социалните мрежи:

Прогнози, които се сбъдват

Краткосрочната прогноза е най-добрият и същевременно най-труден тест за проверка на експертизата. Точно затова малко хора смеят да дават такива. Силно предпочитани са дългосрочните, които осигуряват драматични заглавия в медиите, но не поставят репутацията на експерта под риск, защото след 20 години никой вече не помни. Много се говори за бъдещи изменения в областта на околната среда, но ясно измеримите прогнози са малко и най-широко разпространените почти винаги се оказват погрешни. Защото обикновено са негативни…

Споделете в социалните мрежи:

Пластмасите – следващото глобално затопляне

Пластмасите, хиляди различни съединения като PES, PE, PET, PA, които са изключително устойчиви и служат за какво ли не, отдавна са навсякъде. До днес човечеството е произвело около 8.3 млрд. т – повече от половината лежат някъде. Една голяма част е заровена в сметища, но се смята, че около 86 млн. т са в моретата. В момента дотам достигат между 5 и 12 млн. т годишно. Най-известни са огромните бунища насред Тихия океан – безкрайни площи, покрити с парчета от корабни и рибарски принадлежности, бутилки, найлонови торбички и всякакъв друг отпадък, който отказва да се разпадне. Много плажове представляват идентична гледка. Морските животни се заплитат в тях или ги поглъщат. Рибарите губят все повече заради Рибарите губят все повече заради повредени лодки, инструменти или улов на негодна риба. Курорти губят туристи заради грозните гледки.
Следва:
Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Ограбват ли златните концесии България?

България се къпе в злато, а чуждите колонизатори я ограбват и за нас остава само екологичната катастрофа – това е една от най-разпространените тези на родните любители на конспирацията. Популярността й има просто и логично обяснение – позицията на жертва e универсалното извинение за неуспехa и бедността на всеки народ. Ще се опитам да адресирам икономическата част по темата с някои основни факти, така че всеки разумен човек да може сам да си отговори на въпроса в заглавието. Унищожаването на околната среда заради златодобива е друг мит, който обаче не е обект на този текст.
Статията е публикувана в tavex.bg.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Защо светът не успява да намали въглеродните емисии?

След три години на застой глобалните емисии на СО2 от изгаряне на горива и от индустрия отново регистрират скок през 2017 г. – около или над 2%. И това става ясно на фона на протичащата поредна среща на върха за климата, където дори Сирия се присъедини към световните усилия за намаляването им. Човечеството отдавна бележи победи в решаването на екологични проблеми – замърсяването на въздуха, киселинните дъждове, озоновата дупка, замърсяването на водите и почвите, изсичането на горите. Кривата на Кузнец го показва ясно – с времето и ръста на доходите екологичното въздействие във всяка страна първо се покачва, но след даден праг започва да спада и днес най-богатите страни са и най-чистите. Защо този ефект не работи за въглеродните емисии? Ето пет основни причини.

Следва:

Източник: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Митове, заблуди и радикализъм за ски зоната в Банско

Цялата история около Пирин е изпълнена с толкова много митове, заблуди и неверни твърдения, разпространявани от радикалните крила на двете спорещи страни, че не мога да се въздържа от един дългичък пост, който адресира най-изявените сред тях. Дефицитът на разумно говорене по темата е ужасяващ, а през него минава единственият път към намиране на работещи решения.

1. Не, няма как България да стане като Швейцария или Австрия. Нямаме географията, парите, традициите, пазарите. Но спокойно може да бъде номер 1 ски-дестинация на Балканите с модерни и добре развити Банско, Боровец, Пампорово, Витоша и още няколко по-малки курорта.

Следва:

Публикувано в mediapool

Споделете в социалните мрежи:

Води ли електронната търговия до устойчиво развитие?

Онлайн търговията навлиза все по-силно в живота ни, като Амазон е само най-видимият връх на айсберга. Всъщност почти няма голям търговец, който да не предлага форма на възможност за поръчка и доставка, без нужда клиентът да посещава търговски обект. Ефектът на тази промяна върху устойчивото развитие заслужава коментар.

Ръстът на онлайн търговията би трябвало да води до постигане на по-висока енергийна ефективност и, съответно, до намаляване на въглеродните емисии. Логично е – вместо 100 души, всеки със собствена кола, да пътуват по 10 км до магазин, търговецът доставя до всички тях с едно превозно средство. То изминава много по-малко общо разстояние. Трафикът в града намалява. Освен това търговецът поддържа колите си в по-добро състояние – шумят и замърсяват въздуха по-малко или даже могат да бъдат електрически и тези ефекти да бъдат напълно минимизирани. По-малко пътнико-километри и управление от професионални шофьори означават и по-ниска вероятност от инциденти. Търговецът може да доставя храни с хладилни автомобили, което означава по-малко загуби. Тоест, крайният резултат би трябвало да е силно в полза на околната среда и хората.

Следва:

Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Разумно за ураганите: неудобно, наистина

Ураганите Харви и Ирма бяха безспорните топсъбития в последните месеци. Масово медиите ги обявиха за „най-най-най- в историята“. Наш вестник изведе заглавие: „Ураганите и наводненията са резултат от човешката намеса в природата!“ Политици, активисти и учени от всякакъв калибър не пропуснаха да обяснят как загиваме – броят, силата и жертвите на климатичните бедствия се били увеличавали ежегодно и затова ние трябвало да му мислим… Разбирай, да им преотстъпим парите и свободата си, за да могат да ни спасят.

Сега фактите. Твърдението, че от 1970 г. насам броят на природните бедствия се е повишил в пъти, отговаря на числата на Международната база данни за бедствията (EM-DAT). Според тях тогава е имало 65 климатични бедствия, а през 2016 г. – 295. Не се коментира, че според тази статистика от 1900 до 1950 г. те са били средно по 3-5, до максимум 20, а има и години с нула бедствия. Или климатът се е изменил катастрофално и едно време наводнения, бури, суши, големи горещини или студове изобщо не са се случвали, или нещо не е наред. Обяснението е просто – въпросната база данни реално функционира от 1990 г. За предходни години отразява само мегакатастрофи, за които има достоверни документи.

Следва:

Източник: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Българско знаме на върха на корпоративната устойчивост

В края на септември бе публикувана годишната класация на глобалния Индекс за устойчиво развитие на Дау Джоунс (DJSI). Тъй като отделните браншове са трудно сравними, няма един победител, а лидери в 24 икономически сектора. Бегъл поглед върху имената на компаниите на върха от гледна точка на Централна и Източна Европа показва, че регионът е основен пазар само за две от тях – Кока-Кола ХБК и МЕТРО.

Споделете в социалните мрежи:

Великата Натурска война

Тлеещите от години казуси Калиакра и Кресна избухнаха почти едновременно, като смислено, консенсусно решение и в двата случая практически няма. А в същата серия са наредени и Пирин, Рила-буфер, Витоша, Странджа и много други знайни и незнайни сблъсъци между ежедневната борба на хората за по-добър живот и стремежа на държавата да внася ред. Проблемът щеше да бъде разрешим, ако не бяхме в състояние на биполярност – имаме българско правителство, което едновременно трябва да отговаря пред народа, който представлява, и пред европейските институции, които го наставляват. Тежко положение, защото приоритетите на двете страни са различни.
Следва:
Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи: