България се къпе в злато, а чуждите колонизатори я ограбват и за нас остава само екологичната катастрофа – това е една от най-разпространените тези на родните любители на конспирацията. Популярността й има просто и логично обяснение – позицията на жертва e универсалното извинение за неуспехa и бедността на всеки народ. Ще се опитам да адресирам икономическата част по темата с някои основни факти, така че всеки разумен човек да може сам да си отговори на въпроса в заглавието. Унищожаването на околната среда заради златодобива е друг мит, който обаче не е обект на този текст.
Статията е публикувана в tavex.bg.
Следва:

Цялата история около Пирин е изпълнена с толкова много митове, заблуди и неверни твърдения, разпространявани от радикалните крила на двете спорещи страни, че не мога да се въздържа от един дългичък пост, който адресира най-изявените сред тях. Дефицитът на разумно говорене по темата е ужасяващ, а през него минава единственият път към намиране на работещи решения.

1. Не, няма как България да стане като Швейцария или Австрия. Нямаме географията, парите, традициите, пазарите. Но спокойно може да бъде номер 1 ски-дестинация на Балканите с модерни и добре развити Банско, Боровец, Пампорово, Витоша и още няколко по-малки курорта.

Следва:

Публикувано в mediapool

Ураганите Харви и Ирма бяха безспорните топсъбития в последните месеци. Масово медиите ги обявиха за „най-най-най- в историята“. Наш вестник изведе заглавие: „Ураганите и наводненията са резултат от човешката намеса в природата!“ Политици, активисти и учени от всякакъв калибър не пропуснаха да обяснят как загиваме – броят, силата и жертвите на климатичните бедствия се били увеличавали ежегодно и затова ние трябвало да му мислим… Разбирай, да им преотстъпим парите и свободата си, за да могат да ни спасят.

Сега фактите. Твърдението, че от 1970 г. насам броят на природните бедствия се е повишил в пъти, отговаря на числата на Международната база данни за бедствията (EM-DAT). Според тях тогава е имало 65 климатични бедствия, а през 2016 г. – 295. Не се коментира, че според тази статистика от 1900 до 1950 г. те са били средно по 3-5, до максимум 20, а има и години с нула бедствия. Или климатът се е изменил катастрофално и едно време наводнения, бури, суши, големи горещини или студове изобщо не са се случвали, или нещо не е наред. Обяснението е просто – въпросната база данни реално функционира от 1990 г. За предходни години отразява само мегакатастрофи, за които има достоверни документи.

Следва:

Източник: Forbes

Тлеещите от години казуси Калиакра и Кресна избухнаха почти едновременно, като смислено, консенсусно решение и в двата случая практически няма. А в същата серия са наредени и Пирин, Рила-буфер, Витоша, Странджа и много други знайни и незнайни сблъсъци между ежедневната борба на хората за по-добър живот и стремежа на държавата да внася ред. Проблемът щеше да бъде разрешим, ако не бяхме в състояние на биполярност – имаме българско правителство, което едновременно трябва да отговаря пред народа, който представлява, и пред европейските институции, които го наставляват. Тежко положение, защото приоритетите на двете страни са различни.
Следва:
Публикувано в: Forbes

Данните, изнесени от генералния секретар на ООН Антонио Гутиереш, че през последния половин век броят на природните бедствия се е повишил в пъти, отговарят на реалните данни от Международната база данни за бедствията. Според тях през 1970 е имало 65 климатични бедствия, а 2016 – 295. Тук обаче е много интересно как се дефинират точно климатичните бедствия.

Това каза в ефира на „Бизнес старт“ с водещ Иван Нончев експертът по управление на околната среда и ресурсите и управляващ партньор в denkstatt България Боян Рашев.

„Те се дефинират по няколко показателя – да има 10 или повече жертви, да има 100 или повече пострадали, един от тези два показателя трябва да бъде изпълнен, за да имаш природно бедствие.“

Следва:

Публикувано в Bloomberg.bg7

Всяка сфера на дейност има своите митове – устойчивото развитие е пропито от такива. Разумните нагласи спрямо тях са единственият начин за прогрес на човечеството в дългосрочен план.

Устойчивото развитие изисква ограничаване на населението и на потреблението. Невярно. Всъщност устойчивото развитие се случва не въпреки, а благодарение на ръста на населението, потреблението на ресурси и богатството.