Категория: Кой е устойчив?

Оценка на жизнения цикъл – какво е пълното въздействие на един продукт?

Въздействието на продуктите върху околната среда е тема, с която модерният човек е добре запознат – ежедневно сме засипвани от приказки за въглеродни емисии, замърсяване на въздуха, изчерпване на ресурсите и т.н. Безспорно, човешката дейност влияе на околната среда по множество начини. Възниква обаче логичен въпрос ‑ кое въздействие е по-важно? Този въпрос си задават и в The Coca-Cola Company през далечната 1969 г., за които е изготвена първата в света оценка на жизнения цикъл (LCA – Life Cycle Assessment).

Споделете в социалните мрежи:

Защо Декларациите за екологично въздействие са растяща тенденция в строителния сектор?

Ако до преди няколко години Декларациите за екологично въздействие на продуктите (EPD ‑ Environmental Product Declarations) бяха нещо екзотично и не съвсем познато, то днес определено се забелязва тенденцията на все по-голям интерес към тях и то конкретно в строителния бранш. Нарастващият брой на тези Декларации в Централна и Западна Европа все още не се отчита така осезаемо в България, но все по-често те се превръщат в тема с все по-сериозен интерес и запитвания от компании на нашия пазар.

Споделете в социалните мрежи:

Скърбим за липсата на чужди инвестиции: А защо гоним печалбите на българските компании в чужбина?

„Сривът на чуждите инвестиции е пълен, отчете стопанската камара“: Подобни заглавия помитат като лавина медийния пейзаж в последните дни, но всъщност ги четем почти ежегодно. Жалваме се как няма инвестиции на зелено в икономиката ни, като това особено силно важи за тежката индустрия. Забравете за момент десетките заводи за сглобяване на разни неща и се замислете кога последно някой е изградил значим промишлен комплекс, който да добива и/или преработва наши суровини, на гола поляна у нас? Сещам се само за рафинерията за биодизел на Астра Биоплант край Русе, която се случва благодарение на субсидирането на биогоривата и ТЕЦ AES Гълъбово, реално заместващ затворените малки блокове на АЕЦ Козлодуй – цената, която дълго ще плащаме като входна такса за ЕС. Всичко друго са инвестиции в няколкото оцелели след 90-те съществуващи предприятия.
Публукувано в Капитал.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

3 най-важни бизнес практики за устойчивост

„Откъде да започне една компания, която е поела ангажимент да се развива устойчиво и успешно?” e често задаван въпрос. Ето кои са топ 3 насоките, които мога да обобщя в резултат на професионалния си опит: Надеждни данни, Система за управление, Прозрачност чрез докладване и на нефинансова информация.
Статията е публикувана в списание Икономист.
Снимка: списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Емоционалната жизненост* е

Искаме и работим за това хората в компанията да са щастливи. Да, то си е тяхна работа как определят и управляват щастието си, но каква е нашата работа като лидери по темата в организациите? Да създадем среда. Среда, в която емоциите нямат етикет. Струва ни се, че в днешно време възприятието за професионализъм е свързано с това да изглеждаш винаги или обикновено позитивен, да си такъв, който не изпитва видимо негативни емоции или добре ги потиска и управлява. Нека да сме честни – горе-долу това са правилата, които определят взаимоотношенията ни в екипа. Работата е там обаче, че в такава среда човек не се чувства дълго щастлив, пълноценен и способен да управлява себе си и стреса. Става така, защото погрешно приемаме, че ние управляваме емоциите. Всъщност те управляват нас.

Споделете в социалните мрежи:

Нефинансов отчет на фирмите от тази година. Кои са задължени да го правят?

От тази година започва да се прилага ново изискване за бизнеса – част от фирмите в България ще бъдат изправени пред предизвикателството на нефинансово докладване. Какво означава това? Че една голяма група компании и публичните дружества в страната вече са длъжни, заедно с финансовия си отчет за предходната година, да подготвят и публикуват също отчет, съдържащ нефинансова информация. Изискването е заложено в Директива 2014/95/EU на Европейския парламент за докладване на нефинансова информация и е част от изменения в Закона за счетоводството. Компаниите обаче трябва да се организират много бързо, защото първите нефинансови доклади трябва да бъдат издадени в срок до 30.6.2018 г.

Какво представлява нефинансовия отчет?

Следва:

Публикувано в Твоят Бизнес

Споделете в социалните мрежи:

Развихря ли се нова стихия от изисквания за бизнеса?

Задачата за изработването на подобен доклад засега е просто изискване към бизнеса и не е разпознато като предимство. В същото време, промяната в закона е добър инструмент за комуникация с различни заинтересованите страни и за управление на репутацията: събирането и представянето на нефинансова информация дава възможност на мениджърите да преосмислят и представят важни аспекти от политиките, процесите, резултатите и рисковете пред компанията, които влияят съществено върху присъствието й на пазара.

Споделете в социалните мрежи:

Може ли наистина организацията да се погрижи са благосъстоянието на хората си?

Какво искат хората на работното си място?

Вероятно няма да се колебаем дълго за отговорите: хората искат да разгърнат потенциала и креативността си; да намират в целите на организацията пътя за изпълнение и на собствените си цели; да виждат смисъл от работата си; да имат подкрепяща среда, изградена на доверие; да могат да се погрижат за личните си и професионални нужди.

Все повече тези нужди се събират в темата за well-being или благосъстоянието на работното място. Звучи добре и като разумен отговор на търсенето на компаниите как да ангажират цялостно и смислено хората си. Основният въпрос обаче остава как да очертаем границите на това благосъстояние в компанията и как да преценим с кое да се заемем в полза на хората?

Споделете в социалните мрежи:

Води ли електронната търговия до устойчиво развитие?

Онлайн търговията навлиза все по-силно в живота ни, като Амазон е само най-видимият връх на айсберга. Всъщност почти няма голям търговец, който да не предлага форма на възможност за поръчка и доставка, без нужда клиентът да посещава търговски обект. Ефектът на тази промяна върху устойчивото развитие заслужава коментар.

Ръстът на онлайн търговията би трябвало да води до постигане на по-висока енергийна ефективност и, съответно, до намаляване на въглеродните емисии. Логично е – вместо 100 души, всеки със собствена кола, да пътуват по 10 км до магазин, търговецът доставя до всички тях с едно превозно средство. То изминава много по-малко общо разстояние. Трафикът в града намалява. Освен това търговецът поддържа колите си в по-добро състояние – шумят и замърсяват въздуха по-малко или даже могат да бъдат електрически и тези ефекти да бъдат напълно минимизирани. По-малко пътнико-километри и управление от професионални шофьори означават и по-ниска вероятност от инциденти. Търговецът може да доставя храни с хладилни автомобили, което означава по-малко загуби. Тоест, крайният резултат би трябвало да е силно в полза на околната среда и хората.

Следва:

Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Българско знаме на върха на корпоративната устойчивост

В края на септември бе публикувана годишната класация на глобалния Индекс за устойчиво развитие на Дау Джоунс (DJSI). Тъй като отделните браншове са трудно сравними, няма един победител, а лидери в 24 икономически сектора. Бегъл поглед върху имената на компаниите на върха от гледна точка на Централна и Източна Европа показва, че регионът е основен пазар само за две от тях – Кока-Кола ХБК и МЕТРО.

Споделете в социалните мрежи:

Декларациите за екологично въздействие – мощен инструмент за постигане на стратегическо предимство

Подобно на етикета на хранителните стоки, декларациите за екологично въздействие дават информация за материалите, използвани при направата на продукта, както и за екологичните въздействия през целия жизнен цикъл – от добива на суровините до третирането на отпадъка от продукта след края на неговия живот.

Споделете в социалните мрежи:

Локални теми vs. Глобални CSR политики

Ако получавах по левче всеки път когато някой колега от международна компания ми споделеше, че се занимава с дадена CSR инициатива, само защото компанията-майка я смята за важна… вероятно щях да съм събрала като за почивка в Сицилия. Вярно, реализирането на CSR инициативи по желание на компанията-майка допринасят за повдигането на нови теми и в нашето общество, но често се усещат като загуба на ценни ресурси – време, пари, нерви.  

Споделете в социалните мрежи:

Как финансовите директори да забележат природата

Всяка човешка дейност има някакво въздействие върху околната среда. Бизнесът, създавайки практически всичко, съответно има и най-значим екологичен отпечатък, а и в най-голяма степен е зависим от продуктите и услугите, които получава от природата. Само че финансовите директори на компаниите няма как да осъзнаят това, докато не го видят ясно изписано в счетоводните отчети – при това по начин, сравним с всичко останало. Годишният отчет за приходите и разходите например е стандартен документ за финансовия резултат на една компания.
Следва:
Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Кой управлява устойчивото бизнес развитие в организацията?

Често в разговорите с клиенти и партньори стигаме до въпроса: „Кой трябва да бъде зает с устойчивото управление на компанията, в кой отдел и за какво отговаря?“. Статията по-долу дава перспектива по въпроса.

В над 90% от компаниите в България, заетите с устойчиво бизнес-развитие са мениджъри и експерти от отделите по корпоративни комуникации. Има малко повече от 10-тина души, които заемат позиции като КСО-мениджър; КСО-специалист или Sustainability-мениджър или директор. Тези позиции са обособени най-често в някой отдел или самостоятелно; много рядко някой от отдел бизнес-развитие има роля и позиция във връзка с устойчивото развитие на компанията.

Споделете в социалните мрежи:

Устойчивост и публичното ѝ присъствие сред компаниите в България

Доста компании говорят за себе си, че са корпоративно отговорни или устойчиви. Нека погледнем как го разбират това и как ние виждаме техните разбирания.

Първото, което правим, е да погледнем сайтовете на 50 компании, които са или големи и имат публично присъствие по темата, или обичат да участват в конкурси, където се оценяват проектите им по корпоративна социална отговорност (КСО). Това, което консултант по устойчиво развитие търси там, са политики по устойчиво развитие или корпоративна отговорност, в които компаниите заявяват своите ангажименти публично. В общи линии, публичният ангажимент е част от алгоритъма на устойчивото управление.

Споделете в социалните мрежи:

Води ли устойчивото развитие до устойчив бизнес?

В последните години все повече се налага теорията, че интегрирането на универсални политики, показатели и критерии за устойчиво развитие в дейността на компаниите и решенията на инвеститорите би трябвало да води до дългосрочен успех на бизнеса. Вече има достатъчно натрупана история, която позволява да се направят някои изводи за това.

Споделете в социалните мрежи:

Кои са CSR инициативите на бизнеса в България?

Някак популярно е схващането, че една инициатива за социална отговорност е устойчива, тъй като се изпълнява ежегодно в продължение на n брой години. Други инициативи са подкрепяни, защото без корпоративните си спонсори, те не биха се осъществявали изобщо. Една голяма част от инициативите пък са свързани с еднодневни събития, които имат за цел да информират по актуални въпроси.

В denkstatt не бихме прибързали да наречем тези инициативи устойчиви.

Споделете в социалните мрежи:

Най-устойчивите митове за устойчивото развитие

Всяка сфера на дейност има своите митове – концепцията за устойчиво развитие е буквално пропита от такива. Вероятно повечето са ви познати, някои може дори и да ги споделяте. Приемаме всеки от следващите митове много сериозно и вярваме, че правилните нагласи спрямо тях са единственият начин за постигане на устойчиво общество.

1. Устойчивото развитие изисква ограничаване на икономическия растеж – да потребяваме по-малко и населението да намалее.
2. Устойчивото развитие изисква да се самозадоволяваме в максимална степен – да произвеждаме собствена храна, енергия и всякакви други неща на локално ниво.
3. Устойчивото развитие е за бъдещите поколения.
4. Устойчивото развитие се базира на използването на възобновяеми ресурси, защото невъзобновяемите се изчерпват.
5. Устойчивото развитие поставя интересите на обществото пред свободата на индивида.

Споделете в социалните мрежи:

Денят на прекаляването и колко планети изяждаме годишно

Всяка година, на все по-рано идваща дата, медиите гърмят нещо от сорта: „Човечеството изчерпа ресурсите за тази година. От днес живеем на кредит от бъдещите поколения. На 8 август настъпи така нареченият Ден на прекаляването (Earth Overshoot Day). До тази дата сме изразходили всички ресурси, които Земята може да произведе за една година, и до края на 2016 г. ще живеем за сметка на хората след нас.”
Следва:
Публикувано в Forbes.

Споделете в социалните мрежи:

Икономическото развитие не унищожава природата, а я запазва

Интервю с Боян Рашев в Off News

На годишната конференция на European Students For Liberty* ще говорите за пречистване на въздуха чрез свободния пазар. Не е ли това парадокс – всички знаем, че регулациите се борят със замърсяването, което пазарът създава?

За съжаление по темата съществуват два изключително разпространени мита. Първият е свързан със замърсяването на въздуха – хората масово си мислят, че с развитието на човечеството въздухът става все по-мръсен. Всъщност, мръсният въздух става стандарт за дишане, откакто е открит огъня. Ние прекарваме 80-90% от времето си в помещения – наличието на горящ огън в тях де факто определя какво е качеството на въздуха.

Така че за чист въздух можем да говорим, откакто познаваме електричеството. Същото се отнася и за атмосферния въздух – колкото повече неконтролирано горене на твърди горива имаме, толкова по-зле е положението. Чистотата на въздуха, на която се радват днес най-развитите страни, а те имат и най-голяма свобода на пазара, е ново в исторически план явление. Изключение правят страните с голям дял на дизеловите автомобили, които са доминиращи само в Европа. И тук стигаме до втория мит – хората си мислят, че регулациите опазват чистотата на въздуха. Да, ама не съвсем – в Европа точно зелените политики и регулации всъщност стопираха процеса на очистване на въздуха като доведоха до дизелизация на автопарка. А последното не е нищо повече от обръщане на цивилизационното развитие – преминаване обратно от чисти към по-мръсни горива.

А не е ли все пак виновна липсата на правителствени регулации – ако всеки прави, каквото си пожелае, защо да не ползва и дърва за горене? Всички обичаме да се греем на камина през зимата…

Между „всеки прави, каквото си пожелае“ и „свободен пазар“ – така, както аз го разбирам – има много съществена разлика. За мен свободата на индивида е ненакърнима, но това означава, че използвайки моята свобода, аз не трябва да вредя на свободата на другия. Казусът с чистия въздух в този смисъл е класически – ако аз използвам твърдо гориво вкъщи, моите емисии на замърсители на въздуха вредят на много хора в София, тоест накърняват свободата им като ги разболяват. Моят принос е мъничък, но когато имаме много огнища, започваме активно да си вредим един на друг. Принципът на ненакърняване на личната свобода изисква замърсяващите да обезщетят засегнатите – и това в условията на правова държава и защита на собствеността би трябвало да доведе до вдигане на цената на мръсните горива и естественото им отпадане.

Другият механизъм, чрез който свободният пазар води до опазване на околната среда, е икономическото развитие. То е най-силно там, където пазарът е максимално свободен и съответно хората са по-богати. Когато базовите им потребности – храна, подслон, сигурност – са задоволени, хората естествено започват да искат и други неща – чиста околна среда и запазена природа например. А вече могат и да си ги позволят. Хубаво е да си говорим, че трябва да преминем от въглища на газ, но трябва да можем и да го платим. Ето това се случва в най-развитите страни…

Т.е. икономическото развитие не унищожава природата, а я запазва?

А вие къде смятате, че качеството на околната среда е по-добро – в Швейцария или в България? А знаете ли какво се случи с качеството на въздуха в Атина и Солун, откакто Гърция е в криза? И тук не става въпрос само за чист въздух, води, липса на отпадъци… В развития свят днес имаме много повече гори и влажни зони в сравнение със средата на 20-ти век. Популациите и разпространението на практически всички харизматични животни, които наричаме „консервационно значими“ – птици и бозайници – са много по-големи. И това се отнася и за България.

Но все пак непрекъснатият ръст на потреблението не може да продължава вечно… В един момент ресурсите би трябвало свършат?

Това е може би най-силно вкорененият мит в масовото мислене. Човечеството някак си не може да повярва, че може да напредва – винаги има някаква идея за мрачен край на всичко. Последно светът трябваше да свърши през 2012-та – нали така беше предсказанието на маите?

Сериозният отговор на този въпрос е много дълъг. Замислете се обаче и ми дайте пример за невъзобновяем ресурс, който човечеството е изчерпало на глобално ниво? Няма такъв пример. Нещо повече, запасите и достъпността на всички основни ресурси – изкопаеми горива, метали и минерали, вода и храна – се увеличават, а качеството на околната среда в целия свят се подобрява.

Всичко това се случва не въпреки, а благодарение на ръста на населението, потреблението на ресурси и богатството. Увеличаването на населението и богатството причиняват ръст на търсенето и производството, които водят до недостиг на ресурси и замърсяване. Недостигът движи цените нагоре, а замърсяването предизвиква обществен натиск. В резултат се създават възможности, които изобретателите и инвеститорите запълват с иновации. Последните ни осигуряват по-висок стандарт на живот, отколкото преди да възникнат проблемите. Откриват се нови ресурси или техни заместители, цените падат, а замърсяването намалява. Повече хора могат да живеят по-добре.

Всичко това работи само в условията на максимална свобода на пазара, тоест – ако не искаме край на света, трябва да сме свободни да намираме решения. Това е реалният механизъм, който поддържа устойчивото развитие в света – всичко останало под това наименование са просто политически речи.

Казвате, че устойчиво развитие е възможно и при по-нататъшен ръст на населението?

Да, твърдя, че ръстът на населението е предпоставка за развитие. Даже ще отида по-далеч… Ръстът на населението намалява страшно бързо. През 2012-та година достигнахме т.нар. peak child – годината, в която се родиха най-много деца на Земята. Оттогава на планетата се раждат все по-малко деца, тоест в периода 2040-2050 г. ние ще достигнем максимален брой хора и след това ще започнем да намаляваме. Твърдя, че най-голямото предизвикателство пред устойчивото развитие на човечеството са застаряването и идващият спад на населението. Но това са само теории. Никой не може да прогнозира историческото развитие толкова на далеч.

Следва в Off News

Споделете в социалните мрежи: