Днес, екологичното образование разказва истории за провали и унищожение, внушава страх и травмира. А новото поколение има нужда от позитивни очаквания и стремежи за живота и бъдещето. Дайте му ги!
Публикувано в manager.bg.
Следва:
Категория: Кой е устойчив?
Оценка на жизнения цикъл – какво е пълното въздействие на един продукт?
Въздействието на продуктите върху околната среда е тема, с която модерният човек е добре запознат – ежедневно сме засипвани от приказки за въглеродни емисии, замърсяване на въздуха, изчерпване на ресурсите и т.н. Безспорно, човешката дейност влияе на околната среда по множество начини. Възниква обаче логичен въпрос ‑ кое въздействие е по-важно? Този въпрос си задават и в The Coca-Cola Company през далечната 1969 г., за които е изготвена първата в света оценка на жизнения цикъл (LCA – Life Cycle Assessment).
Защо Декларациите за екологично въздействие са растяща тенденция в строителния сектор?
Ако до преди няколко години Декларациите за екологично въздействие на продуктите (EPD ‑ Environmental Product Declarations) бяха нещо екзотично и не съвсем познато, то днес определено се забелязва тенденцията на все по-голям интерес към тях и то конкретно в строителния бранш. Нарастващият брой на тези Декларации в Централна и Западна Европа все още не се отчита така осезаемо в България, но все по-често те се превръщат в тема с все по-сериозен интерес и запитвания от компании на нашия пазар.
Скърбим за липсата на чужди инвестиции: А защо гоним печалбите на българските компании в чужбина?
„Сривът на чуждите инвестиции е пълен, отчете стопанската камара“: Подобни заглавия помитат като лавина медийния пейзаж в последните дни, но всъщност ги четем почти ежегодно. Жалваме се как няма инвестиции на зелено в икономиката ни, като това особено силно важи за тежката индустрия. Забравете за момент десетките заводи за сглобяване на разни неща и се замислете кога последно някой е изградил значим промишлен комплекс, който да добива и/или преработва наши суровини, на гола поляна у нас? Сещам се само за рафинерията за биодизел на Астра Биоплант край Русе, която се случва благодарение на субсидирането на биогоривата и ТЕЦ AES Гълъбово, реално заместващ затворените малки блокове на АЕЦ Козлодуй – цената, която дълго ще плащаме като входна такса за ЕС. Всичко друго са инвестиции в няколкото оцелели след 90-те съществуващи предприятия.
Публукувано в Капитал.
Следва:
3 най-важни бизнес практики за устойчивост
„Откъде да започне една компания, която е поела ангажимент да се развива устойчиво и успешно?” e често задаван въпрос. Ето кои са топ 3 насоките, които мога да обобщя в резултат на професионалния си опит: Надеждни данни, Система за управление, Прозрачност чрез докладване и на нефинансова информация.
Статията е публикувана в списание Икономист.
Снимка: списание „Икономист“.
Следва:
Емоционалната жизненост* е
Искаме и работим за това хората в компанията да са щастливи. Да, то си е тяхна работа как определят и управляват щастието си, но каква е нашата работа като лидери по темата в организациите? Да създадем среда. Среда, в която емоциите нямат етикет. Струва ни се, че в днешно време възприятието за професионализъм е свързано с това да изглеждаш винаги или обикновено позитивен, да си такъв, който не изпитва видимо негативни емоции или добре ги потиска и управлява. Нека да сме честни – горе-долу това са правилата, които определят взаимоотношенията ни в екипа. Работата е там обаче, че в такава среда човек не се чувства дълго щастлив, пълноценен и способен да управлява себе си и стреса. Става така, защото погрешно приемаме, че ние управляваме емоциите. Всъщност те управляват нас.
Нефинансов отчет на фирмите от тази година. Кои са задължени да го правят?
От тази година започва да се прилага ново изискване за бизнеса – част от фирмите в България ще бъдат изправени пред предизвикателството на нефинансово докладване. Какво означава това? Че една голяма група компании и публичните дружества в страната вече са длъжни, заедно с финансовия си отчет за предходната година, да подготвят и публикуват също отчет, съдържащ нефинансова информация. Изискването е заложено в Директива 2014/95/EU на Европейския парламент за докладване на нефинансова информация и е част от изменения в Закона за счетоводството. Компаниите обаче трябва да се организират много бързо, защото първите нефинансови доклади трябва да бъдат издадени в срок до 30.6.2018 г.
Какво представлява нефинансовия отчет?
Следва:
Развихря ли се нова стихия от изисквания за бизнеса?
Задачата за изработването на подобен доклад засега е просто изискване към бизнеса и не е разпознато като предимство. В същото време, промяната в закона е добър инструмент за комуникация с различни заинтересованите страни и за управление на репутацията: събирането и представянето на нефинансова информация дава възможност на мениджърите да преосмислят и представят важни аспекти от политиките, процесите, резултатите и рисковете пред компанията, които влияят съществено върху присъствието й на пазара.
Може ли наистина организацията да се погрижи са благосъстоянието на хората си?
Какво искат хората на работното си място?
Вероятно няма да се колебаем дълго за отговорите: хората искат да разгърнат потенциала и креативността си; да намират в целите на организацията пътя за изпълнение и на собствените си цели; да виждат смисъл от работата си; да имат подкрепяща среда, изградена на доверие; да могат да се погрижат за личните си и професионални нужди.
Все повече тези нужди се събират в темата за well-being или благосъстоянието на работното място. Звучи добре и като разумен отговор на търсенето на компаниите как да ангажират цялостно и смислено хората си. Основният въпрос обаче остава как да очертаем границите на това благосъстояние в компанията и как да преценим с кое да се заемем в полза на хората?
Води ли електронната търговия до устойчиво развитие?
Онлайн търговията навлиза все по-силно в живота ни, като Амазон е само най-видимият връх на айсберга. Всъщност почти няма голям търговец, който да не предлага форма на възможност за поръчка и доставка, без нужда клиентът да посещава търговски обект. Ефектът на тази промяна върху устойчивото развитие заслужава коментар.
Ръстът на онлайн търговията би трябвало да води до постигане на по-висока енергийна ефективност и, съответно, до намаляване на въглеродните емисии. Логично е – вместо 100 души, всеки със собствена кола, да пътуват по 10 км до магазин, търговецът доставя до всички тях с едно превозно средство. То изминава много по-малко общо разстояние. Трафикът в града намалява. Освен това търговецът поддържа колите си в по-добро състояние – шумят и замърсяват въздуха по-малко или даже могат да бъдат електрически и тези ефекти да бъдат напълно минимизирани. По-малко пътнико-километри и управление от професионални шофьори означават и по-ниска вероятност от инциденти. Търговецът може да доставя храни с хладилни автомобили, което означава по-малко загуби. Тоест, крайният резултат би трябвало да е силно в полза на околната среда и хората.
Следва:
Публикувано в: Forbes
Българско знаме на върха на корпоративната устойчивост
В края на септември бе публикувана годишната класация на глобалния Индекс за устойчиво развитие на Дау Джоунс (DJSI). Тъй като отделните браншове са трудно сравними, няма един победител, а лидери в 24 икономически сектора. Бегъл поглед върху имената на компаниите на върха от гледна точка на Централна и Източна Европа показва, че регионът е основен пазар само за две от тях – Кока-Кола ХБК и МЕТРО.
Декларациите за екологично въздействие – мощен инструмент за постигане на стратегическо предимство
Подобно на етикета на хранителните стоки, декларациите за екологично въздействие дават информация за материалите, използвани при направата на продукта, както и за екологичните въздействия през целия жизнен цикъл – от добива на суровините до третирането на отпадъка от продукта след края на неговия живот.
Локални теми vs. Глобални CSR политики
Ако получавах по левче всеки път когато някой колега от международна компания ми споделеше, че се занимава с дадена CSR инициатива, само защото компанията-майка я смята за важна… вероятно щях да съм събрала като за почивка в Сицилия. Вярно, реализирането на CSR инициативи по желание на компанията-майка допринасят за повдигането на нови теми и в нашето общество, но често се усещат като загуба на ценни ресурси – време, пари, нерви.
Как финансовите директори да забележат природата
Всяка човешка дейност има някакво въздействие върху околната среда. Бизнесът, създавайки практически всичко, съответно има и най-значим екологичен отпечатък, а и в най-голяма степен е зависим от продуктите и услугите, които получава от природата. Само че финансовите директори на компаниите няма как да осъзнаят това, докато не го видят ясно изписано в счетоводните отчети – при това по начин, сравним с всичко останало. Годишният отчет за приходите и разходите например е стандартен документ за финансовия резултат на една компания.
Следва:
Публикувано в: Forbes
Кой управлява устойчивото бизнес развитие в организацията?
Често в разговорите с клиенти и партньори стигаме до въпроса: „Кой трябва да бъде зает с устойчивото управление на компанията, в кой отдел и за какво отговаря?“. Статията по-долу дава перспектива по въпроса.
В над 90% от компаниите в България, заетите с устойчиво бизнес-развитие са мениджъри и експерти от отделите по корпоративни комуникации. Има малко повече от 10-тина души, които заемат позиции като КСО-мениджър; КСО-специалист или Sustainability-мениджър или директор. Тези позиции са обособени най-често в някой отдел или самостоятелно; много рядко някой от отдел бизнес-развитие има роля и позиция във връзка с устойчивото развитие на компанията.
Устойчивост и публичното ѝ присъствие сред компаниите в България
Доста компании говорят за себе си, че са корпоративно отговорни или устойчиви. Нека погледнем как го разбират това и как ние виждаме техните разбирания.
Първото, което правим, е да погледнем сайтовете на 50 компании, които са или големи и имат публично присъствие по темата, или обичат да участват в конкурси, където се оценяват проектите им по корпоративна социална отговорност (КСО). Това, което консултант по устойчиво развитие търси там, са политики по устойчиво развитие или корпоративна отговорност, в които компаниите заявяват своите ангажименти публично. В общи линии, публичният ангажимент е част от алгоритъма на устойчивото управление.
Води ли устойчивото развитие до устойчив бизнес?
В последните години все повече се налага теорията, че интегрирането на универсални политики, показатели и критерии за устойчиво развитие в дейността на компаниите и решенията на инвеститорите би трябвало да води до дългосрочен успех на бизнеса. Вече има достатъчно натрупана история, която позволява да се направят някои изводи за това.
Кои са CSR инициативите на бизнеса в България?
Някак популярно е схващането, че една инициатива за социална отговорност е устойчива, тъй като се изпълнява ежегодно в продължение на n брой години. Други инициативи са подкрепяни, защото без корпоративните си спонсори, те не биха се осъществявали изобщо. Една голяма част от инициативите пък са свързани с еднодневни събития, които имат за цел да информират по актуални въпроси.
В denkstatt не бихме прибързали да наречем тези инициативи устойчиви.
Най-устойчивите митове за устойчивото развитие
Всяка сфера на дейност има своите митове – концепцията за устойчиво развитие е буквално пропита от такива. Вероятно повечето са ви познати, някои може дори и да ги споделяте. Приемаме всеки от следващите митове много сериозно и вярваме, че правилните нагласи спрямо тях са единственият начин за постигане на устойчиво общество.
1. Устойчивото развитие изисква ограничаване на икономическия растеж – да потребяваме по-малко и населението да намалее.
2. Устойчивото развитие изисква да се самозадоволяваме в максимална степен – да произвеждаме собствена храна, енергия и всякакви други неща на локално ниво.
3. Устойчивото развитие е за бъдещите поколения.
4. Устойчивото развитие се базира на използването на възобновяеми ресурси, защото невъзобновяемите се изчерпват.
5. Устойчивото развитие поставя интересите на обществото пред свободата на индивида.