Category: Кой е устойчив?

Денят на прекаляването и колко планети изяждаме годишно

Всяка година, на все по-рано идваща дата, медиите гърмят нещо от сорта: „Човечеството изчерпа ресурсите за тази година. От днес живеем на кредит от бъдещите поколения. На 8 август настъпи така нареченият Ден на прекаляването (Earth Overshoot Day). До тази дата сме изразходили всички ресурси, които Земята може да произведе за една година, и до края на 2016 г. ще живеем за сметка на хората след нас.”
Следва:
Публикувано в Forbes.

Споделете в социалните мрежи:

Икономическото развитие не унищожава природата, а я запазва

Може да прочетете статията на английски.

Интервю с Боян Рашев в Off News

На годишната конференция на European Students For Liberty* ще говорите за пречистване на въздуха чрез свободния пазар. Не е ли това парадокс – всички знаем, че регулациите се борят със замърсяването, което пазарът създава?

За съжаление по темата съществуват два изключително разпространени мита. Първият е свързан със замърсяването на въздуха – хората масово си мислят, че с развитието на човечеството въздухът става все по-мръсен. Всъщност, мръсният въздух става стандарт за дишане, откакто е открит огъня. Ние прекарваме 80-90% от времето си в помещения – наличието на горящ огън в тях де факто определя какво е качеството на въздуха.

Така че за чист въздух можем да говорим, откакто познаваме електричеството. Същото се отнася и за атмосферния въздух – колкото повече неконтролирано горене на твърди горива имаме, толкова по-зле е положението. Чистотата на въздуха, на която се радват днес най-развитите страни, а те имат и най-голяма свобода на пазара, е ново в исторически план явление. Изключение правят страните с голям дял на дизеловите автомобили, които са доминиращи само в Европа. И тук стигаме до втория мит – хората си мислят, че регулациите опазват чистотата на въздуха. Да, ама не съвсем – в Европа точно зелените политики и регулации всъщност стопираха процеса на очистване на въздуха като доведоха до дизелизация на автопарка. А последното не е нищо повече от обръщане на цивилизационното развитие – преминаване обратно от чисти към по-мръсни горива.

А не е ли все пак виновна липсата на правителствени регулации – ако всеки прави, каквото си пожелае, защо да не ползва и дърва за горене? Всички обичаме да се греем на камина през зимата…

Между „всеки прави, каквото си пожелае“ и „свободен пазар“ – така, както аз го разбирам – има много съществена разлика. За мен свободата на индивида е ненакърнима, но това означава, че използвайки моята свобода, аз не трябва да вредя на свободата на другия. Казусът с чистия въздух в този смисъл е класически – ако аз използвам твърдо гориво вкъщи, моите емисии на замърсители на въздуха вредят на много хора в София, тоест накърняват свободата им като ги разболяват. Моят принос е мъничък, но когато имаме много огнища, започваме активно да си вредим един на друг. Принципът на ненакърняване на личната свобода изисква замърсяващите да обезщетят засегнатите – и това в условията на правова държава и защита на собствеността би трябвало да доведе до вдигане на цената на мръсните горива и естественото им отпадане.

Другият механизъм, чрез който свободният пазар води до опазване на околната среда, е икономическото развитие. То е най-силно там, където пазарът е максимално свободен и съответно хората са по-богати. Когато базовите им потребности – храна, подслон, сигурност – са задоволени, хората естествено започват да искат и други неща – чиста околна среда и запазена природа например. А вече могат и да си ги позволят. Хубаво е да си говорим, че трябва да преминем от въглища на газ, но трябва да можем и да го платим. Ето това се случва в най-развитите страни…

Т.е. икономическото развитие не унищожава природата, а я запазва?

А вие къде смятате, че качеството на околната среда е по-добро – в Швейцария или в България? А знаете ли какво се случи с качеството на въздуха в Атина и Солун, откакто Гърция е в криза? И тук не става въпрос само за чист въздух, води, липса на отпадъци… В развития свят днес имаме много повече гори и влажни зони в сравнение със средата на 20-ти век. Популациите и разпространението на практически всички харизматични животни, които наричаме „консервационно значими“ – птици и бозайници – са много по-големи. И това се отнася и за България.

Но все пак непрекъснатият ръст на потреблението не може да продължава вечно… В един момент ресурсите би трябвало свършат?

Това е може би най-силно вкорененият мит в масовото мислене. Човечеството някак си не може да повярва, че може да напредва – винаги има някаква идея за мрачен край на всичко. Последно светът трябваше да свърши през 2012-та – нали така беше предсказанието на маите?

Сериозният отговор на този въпрос е много дълъг. Замислете се обаче и ми дайте пример за невъзобновяем ресурс, който човечеството е изчерпало на глобално ниво? Няма такъв пример. Нещо повече, запасите и достъпността на всички основни ресурси – изкопаеми горива, метали и минерали, вода и храна – се увеличават, а качеството на околната среда в целия свят се подобрява.

Всичко това се случва не въпреки, а благодарение на ръста на населението, потреблението на ресурси и богатството. Увеличаването на населението и богатството причиняват ръст на търсенето и производството, които водят до недостиг на ресурси и замърсяване. Недостигът движи цените нагоре, а замърсяването предизвиква обществен натиск. В резултат се създават възможности, които изобретателите и инвеститорите запълват с иновации. Последните ни осигуряват по-висок стандарт на живот, отколкото преди да възникнат проблемите. Откриват се нови ресурси или техни заместители, цените падат, а замърсяването намалява. Повече хора могат да живеят по-добре.

Всичко това работи само в условията на максимална свобода на пазара, тоест – ако не искаме край на света, трябва да сме свободни да намираме решения. Това е реалният механизъм, който поддържа устойчивото развитие в света – всичко останало под това наименование са просто политически речи.

Казвате, че устойчиво развитие е възможно и при по-нататъшен ръст на населението?

Да, твърдя, че ръстът на населението е предпоставка за развитие. Даже ще отида по-далеч… Ръстът на населението намалява страшно бързо. През 2012-та година достигнахме т.нар. peak child – годината, в която се родиха най-много деца на Земята. Оттогава на планетата се раждат все по-малко деца, тоест в периода 2040-2050 г. ние ще достигнем максимален брой хора и след това ще започнем да намаляваме. Твърдя, че най-голямото предизвикателство пред устойчивото развитие на човечеството са застаряването и идващият спад на населението. Но това са само теории. Никой не може да прогнозира историческото развитие толкова на далеч.

Следва в Off News

Споделете в социалните мрежи:

Кои компании са устойчиви?

Устойчивостта може да се мери само с един краен критерий – способността на една компания да оцелява дългосрочно на пазара, като непрекъснато създава стойност за потребителите, така че те да я избират пред конкурентите. Пътят към нея е строго индивидуален и всеки бизнес трябва да намери своя. Най-ясна посока дават елементарният морал, т.е. ненарушаването на свободата на личността във всичките й измерения, и ежедневното вслушване в пазара и заинтересуваните страни. Поддаването на модерни политически идеи, злонамерен натиск от различни групи или някакви универсални рецепти води до изкривявания и инвестиции в дейности, които нямат нито финансова, нито имиджова възвръщаемост.
Следва:
Публикувано в Forbes.

Споделете в социалните мрежи:

България и светът са по-зелени, отколкото си мислим

Световният икономически форум в Давос през януари генерира толкова много новини, че българските медии не отразиха публикуването на годишния Индекс за състоянието на околната среда на Университета Йейл (Environmental Performance Index 2016), който също бе представен там. България е на 33-то място в света по качество на околната среда (41-во в EPI 2014), като последните 10 години имаме напредък с 12% до 83.40 (от максимум 100). Като се има предвид, че в най-цитираните световни класации – за размер на икономиката, ниво на корупция, медийна и икономическа свобода, предприемачество, удовлетворение от живота – неизменно сме след 60-о място, а в някои и извън първите 100 и пропадаме все по-надолу, положението на България в тази класация би трябвало да е страхотна новина за нас.

Цялата публикация прочетете във Forbes.

Споделете в социалните мрежи:

Страната ни може да бъде лидер. А иска ли го държавата?

Днес единичните бройки Чериът е-бус се произвеждат изцяло в Китай. Утре, когато пазарът поиска стотици, ще се наложи да бъде открит завод в Европа. Искаме ли да бъде в България? Имаме шанс за лидерска позиция във високотехнологичен сектор, обречен на растеж. Замърсяването на въздуха в градовете е най-важният ни екологичен проблем. Имаме парите, с които хем да направим реални стъпки за решаването му, хем да създадем вътрешен пазар, за да дадем тласък на развитието на цяла индустрия. Можем да покажем, че европейските средства служат не само за усвояване, разхищение и пълнене на джобовете на правилните хора, а за реален напредък.
Следва:
Публикувано в Екип.

Споделете в социалните мрежи:

Колко зелен е червеният кен?

Преди осем години Кока-Кола си поставя за цел до 2020 г. да връща в природата цялото количество вода, което използва в продуктите си. На 24 август, 2015 г. компанията обяви, че е постигнала целта си пет години предсрочно.

За разлика от екологичните драми, с които ни заливат ежедневно – ресурсите са на изчерпване, краят на света е близко и т.н. – тази новина изобщо не бе отразена в българските медии, а по света се появи само в тясноспециализирани издания. Това е един от хилядите добри примери, но въпреки тях крайният резултат е, че човечеството живее в състояние на постоянна психоза и усещане за обреченост, които се дължат преди всичко на медийно правило номер едно: „Добрата новина е лошата новина“.

Цялата публикация прочетете в Дневник.

Споделете в социалните мрежи: