Зелената сделка и екологичните цели на Европа тотално пренаредиха приоритетите и темите, за които бизнесът мисли. Днес това задължително минава през отчитане на въздействията, докладване и различни цели за устойчивост. Но как стана това? Много просто – европейските институции въведоха поредица от регулации и изисквания като най-ефективни са тези, които контролират финансовите потоци. Като Таксономията.
Решихме да направим речник. През годините си работа неведнъж, да не кажем непрестанно, срещаме всякакви удивени и въпросителни физиономии на нещата, за които говорим. Понякога хората кимат утвърдително и не казват нищо, понякога се осмеляват да ни кажат, че нищо не разбират от това, за което говорим. Знаем, че термините ни не са прости: декарбонизация, ESG, екологичен отпечатък и т.н. Затова ви предлагаме нашата селекция на най-важните и често срещани думи и изрази, които се използват в новата по-устойчива реалност.
Това е най-често задаваният въпрос към консултантите в сферата на устойчивото развитие в момента – какво правят другите и как го правят? ESG превзема бизнеса отвътре и всички искат да са в час. Но в същото време не желаят излишни рискове и експерименти – компаниите искат, колкото се може по-ясно да си представят какво ги очаква, колко време ще отнеме и колко ще им струва всяко усилие по пътя на корпоративната устойчивост, за да бъдат добре подготвени. Ето отговора що се отнася до най-търсените и прилагани практики в света на корпоративната устойчивост.
Наскоро в Ню Йорк се проведе годишната Седмица на климата. Наред с другите актуални въпроси като екологичните заплахи от войната в Украйна и газовата криза, в центъра на разговорите отново бяха климатичните цели, които си е поставил светът. Кампанията на ООН Race to Zero наблегна специално на финансовите институции и поиска изрично да се ангажират с това да не финансират бизнеси, свързани с изкопаеми горива и енергийни източници. Вместо да козируват обаче, от Банковия алианс за нетно-нулеви емисии (NZBA), които държат 40% от банковите активи в света в момента, смекчиха тона и заговориха за несправедливостта от това да изолират едни икономически сектори за сметка на други.
Управлявате бизнес. И без друго сега е достатъчно трудно, а се появяват една след друга регулации и изисквания. ESG (екологично, социално и корпоративно управление и докладване) е старата концепция за устойчиво развитие, но този път институционализирано и вече не-доброволно. Без значение от вашата бизнес стратегия или план – всичко вече е съобразено с тази концепция. И колкото по-рано започнете да прилагате принципите на ESG, толкова по-лесно ще ви бъде след това.
Вече няколко години светът преминава през т.нар. зелен преход – отчасти успешно, отчасти не толкова. Парижкото споразумение за климата постави конкретни цели и заложи амбициозни задачи, а за основна движеща сила на промените беше посочен бизнесът. Но бизнесът са хората и затова много бързо и отчетливо в реалната практика се видя какво работи, кое е възможно само на думи и къде има сериозни пропуски. Същият този бизнес днес е застигнат от стандарти и регулации, които му казват как да измери въздействията си върху околната среда и го дефинират като устойчив или не.
Бракът обикновено е доброволен – той е свързването между двама души, но и договор, който урежда отношенията им. По същия начин „флиртът“ на политиките за устойчиво развитие с реалните регулации вече е официализиран. Европа и целият свят си поставиха конкретни климатични цели, в Парижкото споразумение е записано „ограничаване повишението на температурата до 1,5 градуса над прединдустриалните нива“. И тъй като промяната в нагласите тече по-бавно, отколкото европейските институции искат, те решиха да минат през бизнеса. Така се появи ESG – онези инструменти, с които компаниите трябва да постигнат целите на зеления преход.
Всяка индустрия има неудобна истина. Колкото по-регулиран става нашият бизнес на ESG-консултанти, толкова повече търсим този път с клиентите си за прилагане на регулациите, който не компрометира успеха им. Нека ви припомним, че винаги сме казвали, че устойчивостта може да се мери само с един краен критерий – способността на една компания да оцелява дългосрочно на пазара, като непрекъснато създава стойност за потребителите, така че те да я избират пред конкурентите.
За десетилетията призоваване към намаляване на въздействието на бизнеса върху околната среда най-значимите промени се оказаха тези, които имат и икономически смисъл за компаниите – енергийна ефективност, подобрение в производствените процеси, иновации в някои аспекти и оптимизиране на продукти и услуги. Апологетите на зеления преход обаче искат още. Затова на преден план излязоха финансовите институции.
С ESG назоваваме екологичните, социалните и управленските данни и показатели (откъдето идва и съкращението – Environment, Social and Governance) и се смята, че дефинира подходът в успешното управление на една компания. ESG поставя и акцент върху заинтересованите страни като служители, потребители и други групи. Това е модерното име на управлението на устойчивото развитие.