Категория: Нашето мнение

Темите на бъдещето са вече тук 

Ако се обърнем назад към отминалата 2022 г., ще забележим една ясно отличаваща се тенденция, свързана с устойчивото развитие – все повече регулации и вкарване в рамки на темата. Особено в Европа правилата, по които бизнесът трябва да управлява своите въздействия върху природата, рязко се увеличиха и засягат още и още компании. На повърхността изплува  биоразнообразието – политиците поставиха цели за опазването му, които отново ще минат през бизнеса. С това темпо на промени логично е да се запитаме какво следва? Има няколко теми, които се отличават от другите и вероятно за тях скоро ще се търсят общи решения на глобално ниво. Ето за какво е добре да сте подготвени.   

Споделете в социалните мрежи:

Речник на устойчивите думи и изрази

Решихме да направим речник. През годините си работа неведнъж, да не кажем непрестанно, срещаме всякакви удивени и въпросителни физиономии на нещата, за които говорим. Понякога хората кимат утвърдително и не казват нищо, понякога се осмеляват да ни кажат, че нищо не разбират от това, за което говорим. Знаем, че термините ни не са прости: декарбонизация, ESG, екологичен отпечатък и т.н. Затова ви предлагаме нашата селекция на най-важните и често срещани думи и изрази, които се използват в новата по-устойчива реалност.   

Споделете в социалните мрежи:

„Нулева толерантност към зелената заблуда“

Защо всичко това се случва сега? Моментът съвпада с настъпването на ESG като тема и придобиването на по-голяма публичност на политиките за устойчивост. Доскоро това беше непозната територия, в която газеха само най-големите компании, а сега е част от дневния ред на медиите и обществото. Съвпада и с разрастването на мащабите на няколко сериозни регулаторни изисквания – Таксономията, GRI, както и току що приетата от Европейския парламент Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD).

Споделете в социалните мрежи:

След нас и потоп

Биоразнообразието е новият климат. С други думи – големите цели, които светът си постави за ограничаване на климатичните промени, сега се пренасят към темата за биоразнообразието и опазването му. И това не е амбиция за бъдещето, а вече е факт. И както се случи с климата отново ще мине през бизнеса и неговите въздействия.

Споделете в социалните мрежи:

Ултимативното решение за чист въздух е ясно: Какво чакаме?

Няма как да не се радвам, че темата за мръсния въздух в България влезе и в предизборното говорене – поне на партиите и кандидатите, които се целят в градската средна класа. Крайно време беше. Обаче пак имаме проблем – политиците, които я коментират, идея си нямат за какво иде реч, особено като стигнат до предложения за решаване на проблема.

Споделете в социалните мрежи:

Проклятието на ресурсите – фактите разбиват мита

Широко разпространено е мнението, че богатите на ресурси и зависими от добива страни са бедни, политически корумпирани, екологично и социално унищожени и продължават да деградират на фона на останалия свят. Това се е превърнало в нещо като „здрав разум“ (common sense) и никой не го поставя под съмнение. Служи като основен аргумент срещу развитието на добивната индустрия по цял свят, включително и в България.

Споделете в социалните мрежи:

Младите знаят и могат: Давайте им шансове!

Беше в началото на 90-те. Ясно помня как учителите в гимназията ни обясняваха колко по-умни, старателни и можещи били предишните випуски и как от нас нищо няма да излезе. След няколко години пък се оказахме последните свестни деца. Басирам се, че всеки има подобен спомен. Чак до настоящото младо поколение, т. нар. милениъли, в което медии, работодатели, учители и родители в пълен синхрон виждат едва ли не края на интелекта, уменията и пословичното трудолюбие на българската нация.

Споделете в социалните мрежи:

Европа се проваля в електрификацията

В края на ноември, 2018 г. Европейският съюз си постави нова амбициозна цел – пълна декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. В съпътстващата стратегия става ясно, че пътят към декарбонизация минава през задължителна тотална електрификация – до 2050 г. делът на електроенергията в крайното енергийно потребление трябва да достигне 53%. Според EURECTRIC този дял трябва да бъде поне 60%. 

Споделете в социалните мрежи:

Опазена природа или чиста околна среда: Какво избираме?

Миналата година учени ни осведомиха, че сме били изгорили целия въглероден бюджет на човечеството и изменението на климата вече е неизбежно. На 1 август пък природозащитни неправителствени организации обявиха поредния годишен Ден на прекаляването (Earth Overshoot Day) – онзи момент в годината, когато човечеството „влиза в екологичен дефицит“, „изяжда Земята“, „изчерпва ресурсите на планетата за тази година“ и други подобни. Въпросният ден се основава на сметките на Global Footprint Network за т.нар. екологичен отпечатък на всяка страна и настъпва все по-рано и по-рано през годината. Основното послание е пределно ясно: „Унищожаваме природата!“.

Споделете в социалните мрежи:

Минното дело и зелената икономика – една неочаквано силна връзка

Икономиката на бъдещето е зелена, защото всеки иска да живее по-добре на една по-чиста планета. В масовата представа на хората обаче минното дело изобщо не съществува в този прекрасен нов свят. Всъщност има очакване, че едва ли не зелената икономика е възможна само ако човечеството престане да използва невъзобновями ресурси и заживее изцяло на фотосинтеза и нейните продукти.

Горното е един от най-силните митове на устойчивото развитие, който трябва да бъде разбиван без мярка, защото се използва все по-често от противниците на индустрията на глобално и местно ниво. А това ни обрича на бедност и пропуснати ползи в огромни мащаби.   

Споделете в социалните мрежи:

Каква е ползата от доклада за устойчиво развитие?

Един от големите плюсове на доклада за устойчиво развитие е възможността пред организациите да изградят доверие, като се осмелят да бъдат прозрачни и да разкажат своята история на най-важните заинтересовани страни. Процесът по създаване на отчета за устойчивост често е и инструмент за управление и двигател за промяна в организацията.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Създаване на споделена стойност

Концепцията за създаване на споделена стойност е сравнително „млада“ като формулировка, но пък се реализира отдавна. Както повечето хитри неща, тя е лесна за приложение, изисква малко повече първоначално премисляне, но пък дава добри резултати за вложените в нея ресурси.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Глобалните СО2 емисии направиха прогнозирания за годината скок

На 6.08.2018 г. публикувах много ранна прогноза за глобалните СО2 емисии от изгаряне на горива за 2018 г. под заглавие „Пазарът пак надцаква политиката: Лъвски скок на въглеродните емисии през 2018 г.“ В същността си тя представляваше това:

„През 2018 г. глобалните въглеродни емисии от изгаряне на горива ще направят невиждан в последните години скок – с около 800 милиона тона (+/- 100 млн.) или 2.5% увеличение спрямо 2017 г.“

Споделете в социалните мрежи:

Неизползваните възможности на пространството в офиса

В България няма сграда, която е построена или пригодена по стандарта WELL за добро работно пространство на International Well Building Institute от октомври 2014 г.. Сигурно и това ще стане. Но стане или не, винаги ще остане вярно, че доброто здраве зависи и от това, което човек сам си дава. Истината за доброто здраве на работното място понякога е по-проста и не-стандартна: лидерите избират, заедно с хората си, дали да вземат максимума от средата и ситуацията такива, каквито са. Офисът на denkstatt например е далеч от всякакъв стандарт, но вземаме колкото можем повече.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Why should I become a member of the Amcham Board?

I want to become a member of the Board because I love triggering change and know how to.

Why should I become a member?

Last year my company worked on a project with AmCham. This helped me realize how committed I was to supporting the Chamber’s agenda. Now I know how to accelerate the speed of achieving Chamber goals. Now I know that my role is not only limited to drinking AmCham wine during nice events.

Rule of law, education and start-ups are indeed important. Yet there’s one more thing of note. Business in Bulgaria is not trusted and respected for the livelihood it provides. My vision is that AmCham should not only support responsible business behavior, it should seek to regain the trust in the inherent value of business. The value of economic prosperity.

Why should I become a member?

I have the energy and know-how to drive the change to a resilient society not only through my company but also with AmCham. I see my role in the board. I want to streamline decision-making and align it with the Chamber’s mission and vision. I want to increase AmCham’s external impact by improving its internal organization.

Many know how to plan – I know how to get results. I know how to select the three most important issues out of many and to focus on them. This is how the Chamber will amplify its impact.

People told me you won’t make it in these elections from the first time. Please, show me people were wrong.

Споделете в социалните мрежи:

Искам квоти за хора, които са се научили да разбират и изразяват емоциите си

За или против квотите жени-мъже в бизнеса сте? Защо?
Против съм. Обикновено тези, които управляват компания, органично знаят кое е важно за бизнеса им. Решенията, наложени с квоти, не следват опита, ситуацията и разума. Изборът на хора се определя от процеси в компанията, които трудно корелират с квотите и е излишно да се правят подобни усилия. Една компания е жив организъм и всичко се пренарежда във времето, така че във всеки един момент да важи ентропията. Разговорът за жени-мъже не е на дневен ред по естествен път. За сметка на това на много им убягва истинската добавена стойност от тези квоти – каква е ползата за хората и за компанията. Когато пишем доклади за корпоративна устойчивост или одитираме такива, обикновено настъпват трудности с тази тема…

Споделете в социалните мрежи:

Ролята на работодателя – как да определи нуждите на служителите си

От какво зависи благосъстоянието на работното място? От нас самите. Често искаме да постигнем нещо в полето на доброто себеусещане на работното място, обаче невинаги имаме яснота какво всъщност искаме.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Как реално мините намаляват екологичното си въздействие?

Не, рудодобивът никога няма да бъде с нулев екологичен отпечатък, но технологиите и практиките днес дават възможност той да бъде силно ограничен и компаниите действително ги прилагат. Дори и в България.
Публикувана в Business Quarterly.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Индустрията води хорото на кръговата икономика

Кръговата икономика се случва тук и сега! Индустрията води хорото, но не очаквайте то да стане пълен кръг – пазарът винаги ще я кара да криви наляво-надясно. Крайният потребител, макар и неосъзнато, участва все повече. Ще доведе ли това до напълно безотпадно общество и премахване на нуждата от нов добив? Никога! Но със сигурност ще ни помогне да оставим една по-зелена планета на децата си.
Публикувано в специалното издание на „Капитал“ Тежка индустрия.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Умеем ли и как да ангажираме хората в компанията

Гледайте да обхващате всички аспекти на благосъстоянието. Казано с модерна дума – да действате холистично. Не е достатъчно да мислите за масажа, а да не сте помислили как помагате на хората си да разпознават и управляват емоциите си; или пък да мислите за много обучения, но не и за това как и кога си почиват. И какво означава наистина да си почиват.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи: