Категория: Нашето мнение

Проклятието на ресурсите – фактите разбиват мита

Широко разпространено е мнението, че богатите на ресурси и зависими от добива страни са бедни, политически корумпирани, екологично и социално унищожени и продължават да деградират на фона на останалия свят. Това се е превърнало в нещо като „здрав разум“ (common sense) и никой не го поставя под съмнение. Служи като основен аргумент срещу развитието на добивната индустрия по цял свят, включително и в България.

Споделете в социалните мрежи:

Младите знаят и могат: Давайте им шансове!

Беше в началото на 90-те. Ясно помня как учителите в гимназията ни обясняваха колко по-умни, старателни и можещи били предишните випуски и как от нас нищо няма да излезе. След няколко години пък се оказахме последните свестни деца. Басирам се, че всеки има подобен спомен. Чак до настоящото младо поколение, т. нар. милениъли, в което медии, работодатели, учители и родители в пълен синхрон виждат едва ли не края на интелекта, уменията и пословичното трудолюбие на българската нация.

Споделете в социалните мрежи:

Европа се проваля в електрификацията

В края на ноември, 2018 г. Европейският съюз си постави нова амбициозна цел – пълна декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. В съпътстващата стратегия става ясно, че пътят към декарбонизация минава през задължителна тотална електрификация – до 2050 г. делът на електроенергията в крайното енергийно потребление трябва да достигне 53%. Според EURECTRIC този дял трябва да бъде поне 60%. 

Споделете в социалните мрежи:

Опазена природа или чиста околна среда: Какво избираме?

Миналата година учени ни осведомиха, че сме били изгорили целия въглероден бюджет на човечеството и изменението на климата вече е неизбежно. На 1 август пък природозащитни неправителствени организации обявиха поредния годишен Ден на прекаляването (Earth Overshoot Day) – онзи момент в годината, когато човечеството „влиза в екологичен дефицит“, „изяжда Земята“, „изчерпва ресурсите на планетата за тази година“ и други подобни. Въпросният ден се основава на сметките на Global Footprint Network за т.нар. екологичен отпечатък на всяка страна и настъпва все по-рано и по-рано през годината. Основното послание е пределно ясно: „Унищожаваме природата!“.

Споделете в социалните мрежи:

Минното дело и зелената икономика – една неочаквано силна връзка

Икономиката на бъдещето е зелена, защото всеки иска да живее по-добре на една по-чиста планета. В масовата представа на хората обаче минното дело изобщо не съществува в този прекрасен нов свят. Всъщност има очакване, че едва ли не зелената икономика е възможна само ако човечеството престане да използва невъзобновями ресурси и заживее изцяло на фотосинтеза и нейните продукти.

Горното е един от най-силните митове на устойчивото развитие, който трябва да бъде разбиван без мярка, защото се използва все по-често от противниците на индустрията на глобално и местно ниво. А това ни обрича на бедност и пропуснати ползи в огромни мащаби.   

Споделете в социалните мрежи:

Каква е ползата от доклада за устойчиво развитие?

Един от големите плюсове на доклада за устойчиво развитие е възможността пред организациите да изградят доверие, като се осмелят да бъдат прозрачни и да разкажат своята история на най-важните заинтересовани страни. Процесът по създаване на отчета за устойчивост често е и инструмент за управление и двигател за промяна в организацията.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Създаване на споделена стойност

Концепцията за създаване на споделена стойност е сравнително „млада“ като формулировка, но пък се реализира отдавна. Както повечето хитри неща, тя е лесна за приложение, изисква малко повече първоначално премисляне, но пък дава добри резултати за вложените в нея ресурси.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Глобалните СО2 емисии направиха прогнозирания за годината скок

На 6.08.2018 г. публикувах много ранна прогноза за глобалните СО2 емисии от изгаряне на горива за 2018 г. под заглавие „Пазарът пак надцаква политиката: Лъвски скок на въглеродните емисии през 2018 г.“ В същността си тя представляваше това:

„През 2018 г. глобалните въглеродни емисии от изгаряне на горива ще направят невиждан в последните години скок – с около 800 милиона тона (+/- 100 млн.) или 2.5% увеличение спрямо 2017 г.“

Споделете в социалните мрежи:

Неизползваните възможности на пространството в офиса

В България няма сграда, която е построена или пригодена по стандарта WELL за добро работно пространство на International Well Building Institute от октомври 2014 г.. Сигурно и това ще стане. Но стане или не, винаги ще остане вярно, че доброто здраве зависи и от това, което човек сам си дава. Истината за доброто здраве на работното място понякога е по-проста и не-стандартна: лидерите избират, заедно с хората си, дали да вземат максимума от средата и ситуацията такива, каквито са. Офисът на denkstatt например е далеч от всякакъв стандарт, но вземаме колкото можем повече.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Why should I become a member of the Amcham Board?

I want to become a member of the Board because I love triggering change and know how to.

Why should I become a member?

Last year my company worked on a project with AmCham. This helped me realize how committed I was to supporting the Chamber’s agenda. Now I know how to accelerate the speed of achieving Chamber goals. Now I know that my role is not only limited to drinking AmCham wine during nice events.

Rule of law, education and start-ups are indeed important. Yet there’s one more thing of note. Business in Bulgaria is not trusted and respected for the livelihood it provides. My vision is that AmCham should not only support responsible business behavior, it should seek to regain the trust in the inherent value of business. The value of economic prosperity.

Why should I become a member?

I have the energy and know-how to drive the change to a resilient society not only through my company but also with AmCham. I see my role in the board. I want to streamline decision-making and align it with the Chamber’s mission and vision. I want to increase AmCham’s external impact by improving its internal organization.

Many know how to plan – I know how to get results. I know how to select the three most important issues out of many and to focus on them. This is how the Chamber will amplify its impact.

People told me you won’t make it in these elections from the first time. Please, show me people were wrong.

Споделете в социалните мрежи:

Искам квоти за хора, които са се научили да разбират и изразяват емоциите си

За или против квотите жени-мъже в бизнеса сте? Защо?
Против съм. Обикновено тези, които управляват компания, органично знаят кое е важно за бизнеса им. Решенията, наложени с квоти, не следват опита, ситуацията и разума. Изборът на хора се определя от процеси в компанията, които трудно корелират с квотите и е излишно да се правят подобни усилия. Една компания е жив организъм и всичко се пренарежда във времето, така че във всеки един момент да важи ентропията. Разговорът за жени-мъже не е на дневен ред по естествен път. За сметка на това на много им убягва истинската добавена стойност от тези квоти – каква е ползата за хората и за компанията. Когато пишем доклади за корпоративна устойчивост или одитираме такива, обикновено настъпват трудности с тази тема…

Споделете в социалните мрежи:

Ролята на работодателя – как да определи нуждите на служителите си

От какво зависи благосъстоянието на работното място? От нас самите. Често искаме да постигнем нещо в полето на доброто себеусещане на работното място, обаче невинаги имаме яснота какво всъщност искаме.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Как реално мините намаляват екологичното си въздействие?

Не, рудодобивът никога няма да бъде с нулев екологичен отпечатък, но технологиите и практиките днес дават възможност той да бъде силно ограничен и компаниите действително ги прилагат. Дори и в България.
Публикувана в Business Quarterly.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Индустрията води хорото на кръговата икономика

Кръговата икономика се случва тук и сега! Индустрията води хорото, но не очаквайте то да стане пълен кръг – пазарът винаги ще я кара да криви наляво-надясно. Крайният потребител, макар и неосъзнато, участва все повече. Ще доведе ли това до напълно безотпадно общество и премахване на нуждата от нов добив? Никога! Но със сигурност ще ни помогне да оставим една по-зелена планета на децата си.
Публикувано в специалното издание на „Капитал“ Тежка индустрия.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Умеем ли и как да ангажираме хората в компанията

Гледайте да обхващате всички аспекти на благосъстоянието. Казано с модерна дума – да действате холистично. Не е достатъчно да мислите за масажа, а да не сте помислили как помагате на хората си да разпознават и управляват емоциите си; или пък да мислите за много обучения, но не и за това как и кога си почиват. И какво означава наистина да си почиват.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Климатичните политики издигат нова Желязна завеса в Европа

Иде зима. Цените на газа, а след него и на топлофикациите, вече скочиха два пъти подред. На Нова година отново ще се увеличат. Те не могат да свалят правителството. Токът обаче може. Защото със зимата иде и перфектната буря в енергетиката, която със сигурност ще удари и тежката ни индустрия. Климатът е на път да ги разруши, но не чрез някакви изменения или природни бедствия, а чрез консистентните едностранни ангажименти на европейския политически елит, известни като климатични политики.
Публикувано в „Капитал“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Как компаниите да остойностят социалните ефекти от дейността си и какво ще им донесе това

Оценяването и остойностяването на социалните въздействия може да бъде полезно за компаниите в различни аспекти – както за вземане на бизнес решения, така за публична комуникация. Зависи от конкретните нужди в съответния момент. Оценяването едновременно на икономически, екологични и социални въздействия по един и същи начин – с парично измерение, е чудесен начин да избегнете решения, които в дългосрочен план могат да доведат до загуба на стойност.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Няма цивилизация без мини

Минната индустрия винаги е била и продължава да бъде значим фактор в икономиката на България. Бъдещето й обаче е обвито в мъгла – някои събития през 2017 г. за малко да я разсеят, но повечето като че ли я сгъстиха още повече. Моят опит за ретроспекция и поглед напред показва, че потенциалът е огромен, но такава е и вероятността за скорошен срив.

Споделете в социалните мрежи:

Истинската стойност на въздействията на бизнеса

Бизнесът управлява въздействието си върху околната среда било то поради законови изисквания, или поради цели, спуснати от централата на компанията майка, а понякога и просто защото иска да допринесе за по-добра жизнена среда. Често обаче дейностите, свързани с околната среда извън минималните законови изисквания, са с неясни ползи – инвестират се пари, но рядко е ясно и видимо как инвестициите са свързани с бизнес целите на компанията.

Споделете в социалните мрежи:

Остойностяването на природните и социалните разходи и ползи позволява оценка не само на отделни проекти, но и на цялостната дейност на компанията

Остойностяването на природни и социални разходи и ползи е гъвкав инструмент, позволяващ оценка на отделни проекти, на бизнес модели, на политики, а също и на цялостната дейност на даден бизнес и цялостното му въздействие върху икономиката, природата и обществото, в пълната верига на доставките и върху всички заинтересовани страни. По този начин разходите и ползите за природата и обществото спират да бъдат абстрактни понятия и придобиват парично измерение, попадат в обсега на мониторинг и контрол на бизнеса и му дават възможността да ги комуникира и управлява. От невидими те стават видими.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи: