Категория: Нашето мнение

Остойностяването на природните и социалните разходи и ползи позволява оценка не само на отделни проекти, но и на цялостната дейност на компанията

Остойностяването на природни и социални разходи и ползи е гъвкав инструмент, позволяващ оценка на отделни проекти, на бизнес модели, на политики, а също и на цялостната дейност на даден бизнес и цялостното му въздействие върху икономиката, природата и обществото, в пълната верига на доставките и върху всички заинтересовани страни. По този начин разходите и ползите за природата и обществото спират да бъдат абстрактни понятия и придобиват парично измерение, попадат в обсега на мониторинг и контрол на бизнеса и му дават възможността да ги комуникира и управлява. От невидими те стават видими.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Климатичен разказ със злокобен край

Преди седмица се разхождах със съпругата си по мраморното било на Северен Пирин. Не успяхме да стигнем до Снежника в Казана, но пък циркусите на изток от Кончето бяха пълни със снежни петна, а микро-ледникът под Кутело беше наистина голям (на снимката). И неизбежно си спомних за първите си стъпки като млад изследовател на климатичните промени…

Споделете в социалните мрежи:

Лошото настроение има значение за добрите резултати

Стана така, че стресът е новият господар в компаниите. Добре е, че не всички приемат да принасят дарове пред олтара му. Тези, които са яхнали жребеца на позитивното мислене, често изтърват юздите и са подмятани от вихъра на истинските емоции. Емоциите и желанията са градивните елементи на живота ни и зависят от ценностите и отговорността, която поемаме. Точно те могат да обърнат играта със стреса в наша полза. Вместо това, често отказваме да ги обработим разделно и хвърляме отпадъка от недобре посрещнатите емоции и очаквания в контейнера за общия отпадък, наричайки го просто Стрес.
Публикувано в списание „Мениджър“
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Кръгова вместо пазарна икономика?

„Стремим се към кръгова икономика като алтернатива на пазарната.“ Това е едно от най-ясните послания, на които попадам в „Политически документ за зелен социализъм“ на Млади европейски социалисти от 2015 г. А уж просто търсех допълнителна информация, описваща новата мода в Европейската комисия, която трябва да спаси света от линейния модел на производство и потребление. Идеята е да се регулират нещата така, че материалните потоци в икономиката да се движат в кръг възможно най-дълго – да няма отпадъци и почти да не се налага да вкарваме нови суровини в кръга.

Оказва се, че кръговата икономика съвсем не е някакво ново изобретение.

Споделете в социалните мрежи:

Време за Матрицата

Матрицата на значимите теми е процес, който минава през няколко етапа. Започва с детайлен преглед на веригата за създаване на стойност и дефиниране на темите, които са свързани с всяка от дейностите и операциите, които тя обхваща. Следва приоритизиране на темите както по отношение на значението им за компанията, така и за заинтересованите страни. За финал разполагате с важните теми, които са с най-голямо значение за успеха на компанията.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Оценка на жизнения цикъл – какво е пълното въздействие на един продукт?

Въздействието на продуктите върху околната среда е тема, с която модерният човек е добре запознат – ежедневно сме засипвани от приказки за въглеродни емисии, замърсяване на въздуха, изчерпване на ресурсите и т.н. Безспорно, човешката дейност влияе на околната среда по множество начини. Възниква обаче логичен въпрос ‑ кое въздействие е по-важно? Този въпрос си задават и в The Coca-Cola Company през далечната 1969 г., за които е изготвена първата в света оценка на жизнения цикъл (LCA – Life Cycle Assessment).

Споделете в социалните мрежи:

Защо Декларациите за екологично въздействие са растяща тенденция в строителния сектор?

Ако до преди няколко години Декларациите за екологично въздействие на продуктите (EPD ‑ Environmental Product Declarations) бяха нещо екзотично и не съвсем познато, то днес определено се забелязва тенденцията на все по-голям интерес към тях и то конкретно в строителния бранш. Нарастващият брой на тези Декларации в Централна и Западна Европа все още не се отчита така осезаемо в България, но все по-често те се превръщат в тема с все по-сериозен интерес и запитвания от компании на нашия пазар.

Споделете в социалните мрежи:

Слънцето може, но светът го ползва неправилно

Слънцето е основният енергиен източник на Земята, а и обещава независимост, така че фокусът върху използването му в последните години изглежда логичен. Резултатите са впечатляващи – произвеждането на „собствена и зелена“ енергия е на мода сред екологично отговорните фирми и домакинства. Май имаме решение! За съжаление нещата не са толкова прости и това най-добре се вижда в Европа, където тези технологии вече заемат голям дял, който ни позволява да наблюдаваме ефекти, които в останалата част от света все още не са толкова явни.

Споделете в социалните мрежи:

Спасете Седемте езера – изкарайте ги на пазара!

На Седемте езера има проблем, който съвсем не е уникален, нито толкова сложен за решаване. Трябва просто да схванем, че природната красота е като всеки друг ресурс и може да бъде едновременно използвана и запазена само, ако следваме икономическата логика.

Първо за ситуацията:  

Не, не е ОК да се играе хоро насред което и да е от Седемте езера.
Не, хорото съвсем не им е най-големият екологичен проблем на езерата.

Споделете в социалните мрежи:

Геолозите и миньорите – те да са живи!

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите.

Споделете в социалните мрежи:

Въглеродното Елиминиране е Илюзия

През 1972 г. излиза фундаменталният труд на Римския клуб „Границите на растежа“, който предупреждава, че светът лети към ресурсна и екологична катастрофа. След година, като че да потвърди прогнозата, се случва Арабската криза и ОПЕК налага ембарго върху търговията с нефт. Западната цивилизация е заплашена и политическото решение е ясно: Трябва да се отървем от зависимостта си от фосилни горива!

В този момент основен кандидат-спасител се явява зараждащата се ядрена енергетика, докато за ВЕИ по-скоро само се говори.

Споделете в социалните мрежи:

Индустрията, глупако!

България регистрира няколко поредни години на сравнително стабилен икономически растеж. Най-видимо е това около Пловдив, където изникнаха множество заводи, произвеждащи основно машинни компоненти и в София, където милиони квадратни метри офиси се напълниха с млади хора, работещи в IT фирми и аутсорснати услуги на мултинационални компании и навсякъде, където се изливат милиарди евросредства в инфраструктура или просто от субсидии. После процесът започна да прелива и към другите градове и днес безработицата клони към нула – реално всеки способен човек може да си намери работа, ако желае. Създаде се усещането, че тези бизнеси формират гръбнака на растежа и могат да доведат икономиката ни до така мечтаното изравняване на доходите със средните за Европейския съюз. И неусетно много хора започнаха не на шега да твърдят, че големи предприятия с комини – от онези мръсните, които обикновено асоциираме със социалистическата промишленост – не ни трябват. Можем спокойно да си пишем код, обслужваме клиенти от Таити, сглобяваме разни джаджи и да усвояваме субсидии. И така да си живеем чисто и спретнато без излишен тормоз.

Споделете в социалните мрежи:

ВЕИ революцията залязва

Ще направя доста крайна и ясна прогноза, която ще разочарова много хора, включително и мен самият, но пък има много основания тя да се окаже вярна.

ВЕИ революцията се провали: Глобалните инвестиции и инсталациите на ВЕИ – преди всичко слънчева и вятърна енергия – ще започнат да намаляват ежегодно още преди 2020 г. Не мисля, че някога слънчевата и вятърната енергия ще достигнат значим дял в глобалното потребление на енергия.

Споделете в социалните мрежи:

Шест стъпки, за да измерим резултатите от устойчивото управление

Често приемаме, че щом се полагат усилия със стремеж устойчивост, това сякаш от само себе си означава, че сме такива: изпълнен проект за енергийна ефективност означава, че сме отговорни към околната среда; подкрепата на смислени социални проекти ни прави социално отговорна компания… Ако беше толкова просто, щеше да е супер! За щастие в устойчивостта има обективни оценки. Получават се, когато проследим напредъка чрез индикатори, които сравняваме с даден момент от работата си, или по-конкретно – с базови стойности.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Кой управлява устойчивото развитие в компанията?

Често в разговорите с клиенти и партньори стигаме до въпроса: Кой трябва да бъде зает с устойчивото управление на компанията, в кой отдел и за какво да отговаря? В голяма част от компаниите в България заетите с устойчиво бизнес развитие са мениджъри и експерти от отделите по корпоративни комуникации. Забелязва се обаче увеличение на броя служители, които заемат позиции като КСО мениджър, КСО специалист, Sustainability мениджър или директор.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Компанията и заинтересованите страни

Стъпките от процеса на управление на взаимоотношенията със заинтересованите страни са: идентифициране на страните, оценяване на влиянието и интереса им към дейностите на компанията, определяне на нагласата им, поставяне на реалистични цели за взаимодействието с тях и избор на подход за ангажирането им, който съответства на целите.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Началото – Materiality Assessment

Първата стъпка към създаването на програми, стратегии или доклади за устойчивост е една – изготвянето на т.нар. Мateriality Аssessment, или оценката на значимите теми. Именно това е инструментът, с който започваме работата по смислена политика за устойчиво развитие с ясна полза за репутацията на компанията и с реални резултати. Какво обхваща Мateriality Аssessment? Краткият отговор е „определяне на най-важните теми за всяка организация“.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Устойчивото развитие и ролята на бизнеса

Знаем, че светът не е перфектен и никога няма да бъде. Все още има много бедност и деградация на околната среда, особено в развиващите се страни. Обаче колелото на прогреса се грижи за това и бавно, но сигурно те успяват да се борят с глада, болестите и неграмотността. Веднага щом възприемат качеството на околната среда като относителен приоритет, те му обръщат внимание. А бъдещите поколения? Те ще трябва също да поддържат колелото на прогреса в движение, така че най-доброто, което можем да направим, е да запазим рамковите условия и да им дадем знанията и волята. Това са критичните ресурси, за да оцелеят и просперират.

Споделете в социалните мрежи:

Бизнес устойчивост – що е то?

Ако търсим обобщение в едно изречение, най-подходящо би било, че това е управление на репутацията. Въпреки че много компании отъждествяват репутацията с имиджа, това съвсем не е така. Управлението на репутацията е част от цялостното бизнес- и организационното управление, от управлението на хората и екипите, на бизнес процесите, на маркетинг дейностите… Репутационният мениджмънт е с много по-комплексен характер и от него зависи дългосрочната устойчивост.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Личният автомобил – революция в режим на изчакване

Откакто се помня, слушам и чета предсказания за неизбежни промени в начина ни на придвижване. Задръствания, катастрофи, замърсяване, изчерпване на нефта, глобално затопляне – това са малка част от стандартните поводи, покрай които се говори за „края“, или поне „смаляването“ на личния автомобил с двигател с вътрешно горене. Carshare, Zipcar, Prius, Tesla, Uber, велосипеди и най-вече любимият на зелени активисти и политици обществен транспорт – ежегодно пристигат вестоносци, обявяващи неизбежната победа на „доброто“ над „мръсната“ кола. Преди 20 години твърдо вярвах, че човек няма нужда от личен автомобил и ще живея без такъв. Днес, с жена, фирма, две деца и три коли по-късно, съм изтрезнял. Ето кратък списък на очакванията, които в обозримо бъдеще ще останат само сладки приказки.

Споделете в социалните мрежи: