Иде зима. Цените на газа, а след него и на топлофикациите, вече скочиха два пъти подред. На Нова година отново ще се увеличат. Те не могат да свалят правителството. Токът обаче може. Защото със зимата иде и перфектната буря в енергетиката, която със сигурност ще удари и тежката ни индустрия. Климатът е на път да ги разруши, но не чрез някакви изменения или природни бедствия, а чрез консистентните едностранни ангажименти на европейския политически елит, известни като климатични политики.
Публикувано в „Капитал“.
Следва:
Категория: Нашето мнение
Как компаниите да остойностят социалните ефекти от дейността си и какво ще им донесе това
Оценяването и остойностяването на социалните въздействия може да бъде полезно за компаниите в различни аспекти – както за вземане на бизнес решения, така за публична комуникация. Зависи от конкретните нужди в съответния момент. Оценяването едновременно на икономически, екологични и социални въздействия по един и същи начин – с парично измерение, е чудесен начин да избегнете решения, които в дългосрочен план могат да доведат до загуба на стойност.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Няма цивилизация без мини
Минната индустрия винаги е била и продължава да бъде значим фактор в икономиката на България. Бъдещето й обаче е обвито в мъгла – някои събития през 2017 г. за малко да я разсеят, но повечето като че ли я сгъстиха още повече. Моят опит за ретроспекция и поглед напред показва, че потенциалът е огромен, но такава е и вероятността за скорошен срив.
Истинската стойност на въздействията на бизнеса
Бизнесът управлява въздействието си върху околната среда било то поради законови изисквания, или поради цели, спуснати от централата на компанията майка, а понякога и просто защото иска да допринесе за по-добра жизнена среда. Често обаче дейностите, свързани с околната среда извън минималните законови изисквания, са с неясни ползи – инвестират се пари, но рядко е ясно и видимо как инвестициите са свързани с бизнес целите на компанията.
Остойностяването на природните и социалните разходи и ползи позволява оценка не само на отделни проекти, но и на цялостната дейност на компанията
Остойностяването на природни и социални разходи и ползи е гъвкав инструмент, позволяващ оценка на отделни проекти, на бизнес модели, на политики, а също и на цялостната дейност на даден бизнес и цялостното му въздействие върху икономиката, природата и обществото, в пълната верига на доставките и върху всички заинтересовани страни. По този начин разходите и ползите за природата и обществото спират да бъдат абстрактни понятия и придобиват парично измерение, попадат в обсега на мониторинг и контрол на бизнеса и му дават възможността да ги комуникира и управлява. От невидими те стават видими.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Климатичен разказ със злокобен край
Преди седмица се разхождах със съпругата си по мраморното било на Северен Пирин. Не успяхме да стигнем до Снежника в Казана, но пък циркусите на изток от Кончето бяха пълни със снежни петна, а микро-ледникът под Кутело беше наистина голям (на снимката). И неизбежно си спомних за първите си стъпки като млад изследовател на климатичните промени…
Лошото настроение има значение за добрите резултати
Стана така, че стресът е новият господар в компаниите. Добре е, че не всички приемат да принасят дарове пред олтара му. Тези, които са яхнали жребеца на позитивното мислене, често изтърват юздите и са подмятани от вихъра на истинските емоции. Емоциите и желанията са градивните елементи на живота ни и зависят от ценностите и отговорността, която поемаме. Точно те могат да обърнат играта със стреса в наша полза. Вместо това, често отказваме да ги обработим разделно и хвърляме отпадъка от недобре посрещнатите емоции и очаквания в контейнера за общия отпадък, наричайки го просто Стрес.
Публикувано в списание „Мениджър“
Следва:
Кръгова вместо пазарна икономика?
„Стремим се към кръгова икономика като алтернатива на пазарната.“ Това е едно от най-ясните послания, на които попадам в „Политически документ за зелен социализъм“ на Млади европейски социалисти от 2015 г. А уж просто търсех допълнителна информация, описваща новата мода в Европейската комисия, която трябва да спаси света от линейния модел на производство и потребление. Идеята е да се регулират нещата така, че материалните потоци в икономиката да се движат в кръг възможно най-дълго – да няма отпадъци и почти да не се налага да вкарваме нови суровини в кръга.
Оказва се, че кръговата икономика съвсем не е някакво ново изобретение.
Време за Матрицата
Матрицата на значимите теми е процес, който минава през няколко етапа. Започва с детайлен преглед на веригата за създаване на стойност и дефиниране на темите, които са свързани с всяка от дейностите и операциите, които тя обхваща. Следва приоритизиране на темите както по отношение на значението им за компанията, така и за заинтересованите страни. За финал разполагате с важните теми, които са с най-голямо значение за успеха на компанията.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Оценка на жизнения цикъл – какво е пълното въздействие на един продукт?
Въздействието на продуктите върху околната среда е тема, с която модерният човек е добре запознат – ежедневно сме засипвани от приказки за въглеродни емисии, замърсяване на въздуха, изчерпване на ресурсите и т.н. Безспорно, човешката дейност влияе на околната среда по множество начини. Възниква обаче логичен въпрос ‑ кое въздействие е по-важно? Този въпрос си задават и в The Coca-Cola Company през далечната 1969 г., за които е изготвена първата в света оценка на жизнения цикъл (LCA – Life Cycle Assessment).
Защо Декларациите за екологично въздействие са растяща тенденция в строителния сектор?
Ако до преди няколко години Декларациите за екологично въздействие на продуктите (EPD ‑ Environmental Product Declarations) бяха нещо екзотично и не съвсем познато, то днес определено се забелязва тенденцията на все по-голям интерес към тях и то конкретно в строителния бранш. Нарастващият брой на тези Декларации в Централна и Западна Европа все още не се отчита така осезаемо в България, но все по-често те се превръщат в тема с все по-сериозен интерес и запитвания от компании на нашия пазар.
Слънцето може, но светът го ползва неправилно
Слънцето е основният енергиен източник на Земята, а и обещава независимост, така че фокусът върху използването му в последните години изглежда логичен. Резултатите са впечатляващи – произвеждането на „собствена и зелена“ енергия е на мода сред екологично отговорните фирми и домакинства. Май имаме решение! За съжаление нещата не са толкова прости и това най-добре се вижда в Европа, където тези технологии вече заемат голям дял, който ни позволява да наблюдаваме ефекти, които в останалата част от света все още не са толкова явни.
Спасете Седемте езера – изкарайте ги на пазара!
На Седемте езера има проблем, който съвсем не е уникален, нито толкова сложен за решаване. Трябва просто да схванем, че природната красота е като всеки друг ресурс и може да бъде едновременно използвана и запазена само, ако следваме икономическата логика.
Първо за ситуацията:
Не, не е ОК да се играе хоро насред което и да е от Седемте езера.
Не, хорото съвсем не им е най-големият екологичен проблем на езерата.
Геолозите и миньорите – те да са живи!
Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…
Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите.
Въглеродното Елиминиране е Илюзия
През 1972 г. излиза фундаменталният труд на Римския клуб „Границите на растежа“, който предупреждава, че светът лети към ресурсна и екологична катастрофа. След година, като че да потвърди прогнозата, се случва Арабската криза и ОПЕК налага ембарго върху търговията с нефт. Западната цивилизация е заплашена и политическото решение е ясно: Трябва да се отървем от зависимостта си от фосилни горива!
В този момент основен кандидат-спасител се явява зараждащата се ядрена енергетика, докато за ВЕИ по-скоро само се говори.
Индустрията, глупако!
България регистрира няколко поредни години на сравнително стабилен икономически растеж. Най-видимо е това около Пловдив, където изникнаха множество заводи, произвеждащи основно машинни компоненти и в София, където милиони квадратни метри офиси се напълниха с млади хора, работещи в IT фирми и аутсорснати услуги на мултинационални компании и навсякъде, където се изливат милиарди евросредства в инфраструктура или просто от субсидии. После процесът започна да прелива и към другите градове и днес безработицата клони към нула – реално всеки способен човек може да си намери работа, ако желае. Създаде се усещането, че тези бизнеси формират гръбнака на растежа и могат да доведат икономиката ни до така мечтаното изравняване на доходите със средните за Европейския съюз. И неусетно много хора започнаха не на шега да твърдят, че големи предприятия с комини – от онези мръсните, които обикновено асоциираме със социалистическата промишленост – не ни трябват. Можем спокойно да си пишем код, обслужваме клиенти от Таити, сглобяваме разни джаджи и да усвояваме субсидии. И така да си живеем чисто и спретнато без излишен тормоз.
ВЕИ революцията залязва
Ще направя доста крайна и ясна прогноза, която ще разочарова много хора, включително и мен самият, но пък има много основания тя да се окаже вярна.
ВЕИ революцията се провали: Глобалните инвестиции и инсталациите на ВЕИ – преди всичко слънчева и вятърна енергия – ще започнат да намаляват ежегодно още преди 2020 г. Не мисля, че някога слънчевата и вятърната енергия ще достигнат значим дял в глобалното потребление на енергия.
Шест стъпки, за да измерим резултатите от устойчивото управление
Често приемаме, че щом се полагат усилия със стремеж устойчивост, това сякаш от само себе си означава, че сме такива: изпълнен проект за енергийна ефективност означава, че сме отговорни към околната среда; подкрепата на смислени социални проекти ни прави социално отговорна компания… Ако беше толкова просто, щеше да е супер! За щастие в устойчивостта има обективни оценки. Получават се, когато проследим напредъка чрез индикатори, които сравняваме с даден момент от работата си, или по-конкретно – с базови стойности.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Кой управлява устойчивото развитие в компанията?
Често в разговорите с клиенти и партньори стигаме до въпроса: Кой трябва да бъде зает с устойчивото управление на компанията, в кой отдел и за какво да отговаря? В голяма част от компаниите в България заетите с устойчиво бизнес развитие са мениджъри и експерти от отделите по корпоративни комуникации. Забелязва се обаче увеличение на броя служители, които заемат позиции като КСО мениджър, КСО специалист, Sustainability мениджър или директор.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва:
Компанията и заинтересованите страни
Стъпките от процеса на управление на взаимоотношенията със заинтересованите страни са: идентифициране на страните, оценяване на влиянието и интереса им към дейностите на компанията, определяне на нагласата им, поставяне на реалистични цели за взаимодействието с тях и избор на подход за ангажирането им, който съответства на целите.
Публикувано в списание „Икономист“.
Следва: