Бракът обикновено е доброволен – той е свързването между двама души, но и договор, който урежда отношенията им. По същия начин „флиртът“ на политиките за устойчиво развитие с реалните регулации вече е официализиран. Европа и целият свят си поставиха конкретни климатични цели, в Парижкото споразумение е записано „ограничаване повишението на температурата до 1,5 градуса над прединдустриалните нива“. И тъй като промяната в нагласите тече по-бавно, отколкото европейските институции искат, те решиха да минат през бизнеса. Така се появи ESG – онези инструменти, с които компаниите трябва да постигнат целите на зеления преход.
ESG не е нещо ново – по-скоро е нещо назаем. Реално това са онези практики, които досега наричахме устойчиви политики, но по-ясно разписани. От години се говори за отпечатъка на бизнеса върху климата. Най-големите започнаха да задават тона още преди десетилетие, дори по-отдавна. Тогава беше въпрос на престиж и имидж – „вижте ни какво правим, за да ограничим въглеродните си емисии, ние спасяваме планетата“. Днес вече има много въпросителни към алтруистичните действия на силните в индустрията и това какво правят се регулира чрез ESG изискванията. Устойчивото развитие и световните стандарти, с подкрепата на политиците, успяха да се развият до степен, в която вече има куп рейтинги и стандарти. С тях се оценяват компаниите по това как управляват бизнеса си по отношение на околната среда, хората и общностите.
ESG е точно това – екологично, социално и корпоративно управление и докладване (Environment, Social, Governance). Публичното говорене по темата от самото начало е концентрирано основно около Е-то. Но реално екологичният акцент е само един аспект на цялата тема. Често се забравят или неглижират социалните и корпоративните аспекти, защото засягат вътрешните процеси на една фирма, как тя ги управлява и балансира и са по-трудни за разискване. Например – сметките за електричество и гориво са по-непосредствено разбираеми, отколкото защо броят на жените и мъжете на ръководни позиции е точно такъв или колко жени са преминали на мениджърска позиция последната година.
Капиталовите пазари се оказаха копчето за „натискане“ на промяната – те вече искат от предприятията не просто финансови резултати, а и да показват как се постигат. Приема се, че от това зависи успешното управление на един бизнес и дали той е устойчив. На този етап ESG регулациите засягат най-големите компании, които са листнати на борсата. Това е само началото и вече се говори за докладване, което да правят средните и по-малки бизнеси. През 2024 г. влиза в сила Европейската директива за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD), която на практика ще отчита кой какво е свършил. Предприятията извън обхвата й ще бъдат насърчавани да следват зададените стандарти, което един вид е подготовка за включването им впоследствие. Добрата новина в случая е, че немалка част от необходимите данни фирмите така или иначе събират за нуждите си. Така, без да подозират, много компании вече работят в посоката на новия дневен ред – следят въглеродните си емисии, стремят се към енергийна ефективност, полагат проследяеми грижи за служителите си.
Как се случва реалното измерване? Въздействието на един бизнес върху околната среда може да бъде доста разтегливо понятие. Това включва, както влиянието от пряка дейност, така и от непряка. Например – ако произвеждате играчки ваша пряка отговорност е дали и колко емисии ще генерира производството ви, което е доста логично. ESG изискванията мерят и всичко в периферията на дейността ви – горивото, което доставчиците и снабдителите ви харчат, даже отпечатъкъа на партньорите ви, които правят детайли за играчките ви. Обществото ни сега приема, че носите отговорност в избора на партньори.
Най-лесно е всичко това да бъде обяснено с примери. След 15 години в бранша ние имаме много такива. Наскоро Летище София стана първото в България с най-високото ниво на акредитация за управление на въглеродните емисии. Това не е просто грамота за стената – летищата с такава акредитация в света са малко, а в същото време през тях минава половината от целия трафик. Или минната индустрия, която често е сочена с пръст и умишлено очерняна. С правилните насоки и реални действия Dundee Precious Metals (DPM) се наредиха сред 15-те водещи минни компании в света по ESG критериите. И без да преувеличаваме постигнали са толкова много, че въздухът в минните им галерии много често е по-чист от този в някои български градове.
Нека сме честни – ние сме консултанти и виждаме нещата отвътре. А те са, че цялостна визия зад регулациите все още няма. Едно е да кажеш „хайде да се трансформираме“, а съвсем друго да очертаеш как ще изглежда светът след трансформацията. Когато визията не е споделена, хората не могат да си представят към какво се стремят. Тогава изискванията приличат на принуда. Затова и бизнесът гледа по различен начин на ESG политиките – в зависимост от това как лидерът ги разбира. И това най-добре се вижда в G или корпоративното управление. Тънък е ледът – един лидер управлява добре, ако е в интегритет в себе си. Кой тогава, как и защо ще му нареди кое е приемливо за тази компания, ако културата е добре установена, ясно е на какви принципи стъпват решенията и хората благоденстват? Регулациите сочат като критерии за добро управление равенството на броя мъже-жени, равните им шансове да израстват в компанията, възможността всяко дискриминиране да бъде посрещнато и санкционирано от компанията. В същото време, добрите лидери знаят, че това, което им гарантира добро управление е решението кои са важните за успеха на компанията въпроси, свързани с благоденствието на хората, тези въпроси да са решени заедно с хората и яснота каква култура споделят и как я съхраняват. Това се подкрепя от видими политики по тези въпроси, тоест гледните точки на мениджмънта по тях и ангажиментите, които поемат. Тепърва много компании имат да структурират политики по важните теми, преди да ги управляват и отчитат пред регулатора. В същото време липсата на добро управление не може да се компенсира от праволинейното прилагане на регулациите. Това е въпрос на лидерство – как лидерите организират и управляват политики, процеси и хора. Именно в това е сърцевината, независимо, че е изравнено с останалите по значимост. Практиката по въпроса изисква много задълбочен поглед над гледната точка и практиките на лидерите в тази компания, повече отколкото над регулациите. Тогава всички изисквания биха придобили смисъл.
S или социалните аспекти от дейността на компаниите дава страхотни възможности. Първоначално компаниите се сещат преди всичко за дарения и спонсорство, но много по-важна е възможността за ясно показване на огромните ползи от самото наличие на един бизнес. Отличен пример с това отношение е пряката връзка между 4-те големи минни и металургични компании и социално-икономическия разцвет на Средногорието. Погледнете която и да е класация на общините в България и ще видите поне няколко от 8-те общини там в челните позиции. Като се започне от средната работна заплата, преките частни инвестиции, брутната добавена стойност, заетостта и доходите на човек, коефициента на финансова устойчивост на общинските бюджети, дела на собствените приходи, приходите от европроекти и се стигне до меки индикатори като средния успех от матурите в училище, събитията в културния и спортен календар, достъпа до здравеопазване, комуникации, заведения и финансово обслужване – Средногорието осигурява качество на живот сравнимо с най-големите градове в България. Компаниите просто трябва да намерят правилния начин и метрики, за да покажат връзката между бизнеса си и тези резултати.
Класически мит е, че минното дело пречи на туризма и земеделието. Напротив, тези сектори се възползват от инвестициите в инфраструктура и услуги, както и ръста на населението и доходите, съпътстващи добива. Община Панагюрище например има много големи биосертифицирани площи – неслучайно „Българска асоциация биопродукти“ е учредена там. Също там, инвестициите на Асарел-Медет в изграждането на хотел „Каменград“ и залата-трезор на Панагюрското златно съкровище през 2012 г. променят облика на града и привличат много повече посетители. Приходите от туристическа такса нарастват непрестанно и днес са много повече от „известни“ дестинации като Трън или Белоградчик. Инвестицията на същата компания в нова болница постави Панагюрище в топ 5 на градовете с най-добър достъп до здравеопазване в България.
ESG има много лимити, излязло от доброволния свят и навлязло в регулациите. Все пак, то може да бъде не само трудност, стига да минаваме по пътя му така, че да не компрометираме успеха си. Опитните като нас в бранша няма да ви кажат: „Прилагайте това или онова“. Tе ще ви насочат и ще ви покажат как да го направите, в унисон със стратегията, процесите си и особеностите на вашата индустрия и конкретен бизнес. Защото мерилото за устойчивост на една компания в крайна сметка е само едно – да е достатъчно дълго и добре утвърдена на пазара, за да създава такава стойност за потребителите, че да я избират пред конкурентите й.
* В западната култура е прието по време на сватбената церемония булката да носи нещо ново, нещо назаем и нещо синьо, за да е дълъг и щастлив бракът между партньорите.
Статията е публикувана в приложението на списание BGlobal (29.07. – 28.08.2022)