„ESG замества ударно понятието устойчиво развитие“, каза Боян Рашев, партньор в denkstatt България на организираната от Dir.bg и 3E-news международна конференция Green Transition 2022: „Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход“, където участва.
На бизнес среща сте – около вас всички са с делови костюми, бели якички и строги погледи. Презентацията започва. Но не с цифри за финансови трансакции или инвестиции, а със… снимка на жаби. Решавате, че това е шега, която да разчупи атмосферата. Но не е. Жабите са по-важни от цифрите. Екосистемите влияят на парите. Ако бизнесът ви оказва влияние на местообитанието на жабите, значи имате проблем. Трябват ви природно базири решения – онези действия, които помагат за възстановяването на естествените екосистеми, така че това да е от полза за биоразнообразието.
От 15 години въвеждаме ESG в България и можем да говорим конкретно и практически на база реалните казуси, по които сме работили досега.
Всяка индустрия има неудобна истина. Колкото по-регулиран става нашият бизнес на ESG-консултанти, толкова повече търсим този път с клиентите си за прилагане на регулациите, който не компрометира успеха им. Нека ви припомним, че винаги сме казвали, че устойчивостта може да се мери само с един краен критерий – способността на една компания да оцелява дългосрочно на пазара, като непрекъснато създава стойност за потребителите, така че те да я избират пред конкурентите.
За десетилетията призоваване към намаляване на въздействието на бизнеса върху околната среда най-значимите промени се оказаха тези, които имат и икономически смисъл за компаниите – енергийна ефективност, подобрение в производствените процеси, иновации в някои аспекти и оптимизиране на продукти и услуги. Апологетите на зеления преход обаче искат още. Затова на преден план излязоха финансовите институции.
През 1972 г. Римският клуб в „Границите на растежа“ предсказва зловещо бъдеще за света – пренаселване, изчерпване на ресурсите и екологична деградация, причинени от икономическия растеж. Глобалният дебат води до дефиницията: „Устойчиво е развитие, което задоволява нуждите на настоящето, без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди.“
Няма как да бъдете лидер, без самите вие да сте подкрепени. Проблемите пред мениджъра са два: количеството работа и знанията, които трябва да трупа – това ясно. Другият е „наличността“ му – той не може да бъде заменян лесно.
Какво ми трябва, за да се присъединя към екипа?
Да работя с Excel на такова ниво, че да мога задълбочено даанализирам данни и да създавам изчислителни модели…
Изпратихме поредната най-успешна година в историята на фирмата. Отчетохме огромни ръстове по всички ключови бизнес показатели – приходи (+36%), печалба, екип (от 12 на 18 души), възнаграждения. Работихме по страхотни проекти (общо 75) за голям брой клиенти (общо 53 различни организации). Справихме се с всички трудности. Преместихме се в страхотен нов офис.
Темата „климат“ безспорно стана водеща за бизнеса. Не ви се струва така, според вас е тема за далечното бъдеще? През юни страните от G7 се споразумяха да направят климатичното докладване за бизнеса задължително. Към днешна дата то е факт във Франция, Великобритания, Швейцария, Канада; такива заявки има вече в САЩ и дори и в Китай.
С ESG назоваваме екологичните, социалните и управленските данни и показатели (откъдето идва и съкращението – Environment, Social and Governance) и се смята, че дефинира подходът в успешното управление на една компания. ESG поставя и акцент върху заинтересованите страни като служители, потребители и други групи. Това е модерното име на управлението на устойчивото развитие.
Приносът на един бизнес, било то чуждестранен или местен, вече далеч не се определя само с размера на директните инвестиции, създадените работни места или дарените средства за благотворителна кауза. Едно понятие все повече се „намества“ в корпоративния език през последното десетилетие, когато говорим за постижения на определена компания и нейното значение отвъд икономическите и финансови индикатори – корпоративната устойчивост започва да придобива по-конкретен смисъл и у нас, което в голяма степен се дължи на практиките, които международните компании носят наред със своето ноу-хау, корпоративни ценности и поведения.
Изменението на климата, което беше позагубило медийно внимание през последната година, се завърна с нова сила на обществената сцена през последните два месеца. Най-общо новините за климата могат да се разделят на два типа:
Екипът на denkstatt България расте и се нуждае от нови попълнения. С цел да възбудим интереса на повече хора, които споделят нашите цели и ценности, решихме да започнем да споделяме малко повече информация за дейността си.
В denkstatt България работим с клиентите си, за да осигуряват по-добър живот на всички ни и по-високо качество на околната среда, докато се развиват и печелят.
Въпреки коронакризата и локдауните, Европейската комисия не си почива, а генерира нови анализи, доклади и регулации на конвейер. Българското правителство обаче сякаш спи зимен сън – само това може да обясни липсата на адекватна реакция спрямо някои от продуктите на Брюксел.
Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, почти ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, доведоха до срив на потреблението от незапомнен мащаб през 2020 г. Утре обаче светът ще се върне към активно потребление, работа и пътувания. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът на световно ниво тогава?
Многократно съм писал защо ВЕИ революцията няма как да се осъществи бързо и не можем да разчитаме на нея за постигане на целите на Парижкото споразумение. Към причините от физичен и икономически характер тук добавям още една – непреодолимата комбинация от ненаситния глад на новите технологии за минерали и нежеланието на хората да приемат развитието на минната индустрия, която единствена може да ги достави.
Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората“. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко десетилетия…
Във връзка с възобновените медийни публикации за „ограбването“ на „несметните“ златни залежи на България от чуждите колонизатори, обръщам внимание на няколко прости и проверими факта:
В петък беше Денят на околната среда, който се счита за професионален празник на експертите в областта. Рядко му обръщам внимание, но сега имам интересен повод – през седмицата се случи тежка авария в Норилск, при която местната компания Норилск Никел (за кратко Норникел) допусна разлив на 20,000 тона дизелово гориво в местната река. Екологичните щети за крехката арктическа екосистема са толкова големи, че биват сравнявани с най-известните разливи на нефт в океаните, а даже Путин обяви бедствено положение в региона. Разбира се, активисти, лобисти и медиите не пропускат да коментират колко „лоши“ са фосилните горива и как трябва утре да ги заменим с „чисто“ електричество на всяка цена.