Resilient компанията или как да преживеем кризисни времена и да се развиваме

Перфектната буря

Resilient е компанията, способна да преживее кризи и да процъфтява в свят на несигурност. Всяка организация има своята ‘perfect storm’ или перфектна буря. Тя е комбинацията от събития и обстоятелства, които могат да я поставят на колене. Днес компаниите са като кристална топка – прозрачни отвсякъде. Всички платформи в дигиталната среда я отварят към света и тя няма обичайният контрол над информацията за себе си. Все повече се чува, вижда, усеща, мисли за заплахи, очакване за катастрофа и преди да сме ги отработили рационално, обмислили тяхната реална значимост, те вече ни връхлитат. Съвсем естествено, това има отзвук сред все по-големи общности от хора, защото активира страховете им – за здравето, за близките, за сигурността им, за околната среда, накратко: за оцеляването. Когато има страхове, социалната среда е много променена. В този свят компаниите правят бизнес. И се грижат за успеха си по друг начин. Успешната компания вече е тази, която е подготвена за него. Аз мисля, че светът не е нито по-комплексен, нито по-страшен, просто повече хора имат достъп до информация, а медиите имат роля. Затова темата за това как условията за успех се променят е наистина важна.

Да си готов за бурята

Според Resilience Index на BSI за 2018 година, ангажираността с общностите от страна на компаниите на световно ниво отстъпва пред важността на това да разбират и идентифицират значението на проблемите и рисковете от средата. Тоест, устойчивата компания не е тази, която просто следва процесите си, а тази, която подготвя себе си, като разпознава и се подготвя за идващите рискове. Върши повече работа вътрешно. Когато идват гости, първо помитаме вкъщи и после оправяме навън. Не показваме на гостите фасадата, а ги каним вътре. В момента ПР и КСО често се занимават с фасадата.

В същото изследване лидерите сочат като определящи дългосрочното им добро представяне три основни страха, които изпитват: притеснения, свързани с технологичните нововъведения; такива, свързани с доброто управление (governance) и недостигът на знания. Повече от 6 от 10 смятат ги посочват като критични за успеха си. Затова и твърдят, че инвестират повече в Governance & Accountability – като най-важни сочат финансовото представяне, лидерството и културата на компанията. Няма изненада дотук. „Новото“ е значението на това как са свързани и какви взаимоотношения развиват, защото очакват това да им позволи да разпознаят и посрещнат промяната от средата. Говорим за нещо повече от комуникации и корпоративна отговорност. Развитите взаимоотношения позволяват на компанията да знае доколко устойчиви са организациите, от които зависи: клиенти, доставчици, регулатори и конкуренти.

Успешна рамка на управление

Resilient компанията създава добра рамка на управление на тези заплахи. Тя гарантира вътрешна ефективност и катализира идващите предизвикателства от средата в промяна. За създаването на добра рамка, тази компания:

  1. Има систематичен подход към анализа на средата и търси рационален отговор на въпроси като: „Кои от световните заплахи са реални и кои мними? Как разбирам? Кои наистина ме касаят? Как ме касаят? Каква промяна ще изиска това от компанията ми? Как да се подготвим за нея? Кои се отнасят за България?“. Така тя дефинира собствените си приемливи граници на устойчивост и не следва просто повика на средата.
  2. Знае доколко дава ресурс на хората си те самите да са устойчиви. Наясно е, че от това по какъв начин допринася за личното им благоденствие и преживяване зависи успехът й. Хората просперират чрез успеха. В тази компания, той се празнува, вижда, споделя. Преживяването на хората на днешното работно място или в работната среда не се определя единствено от баланса работа-личен живот, нито от броя придобивки, нито от здравословния сок в кухнята, нито дори само от заплащането. То зависи от това могат ли хората да видят усилията, които полагат къде водят лично тях, как водят до успеха във фирмата и в крайна сметка как променят средата? Знаят ли достатъчно, за да са пълноценни? Как споделят знание и как трупат още?
  3. Знае дали собствените й шаблони и матрици за действие я спъват или напротив – подпомагат. Често това са отработени процеси, които са били ефективни в друг момент, в контекста на друго лидерство. Знае колко време може да просперира в условията на пречки и провали и е издръжлива е при беда. Колко усилия полага за решаването на разни проблеми. Какъв е ефектът от това. Ефектът не само за външния свят.
  4. Наясно е какво се стремят общностите, в чийто контекст реализира бизнеса си и как има смисъл да ги подкрепя. Не се занимава с повърхностни проекти, а търси как те да се развиват покрай нейната дейност. Разбира въздействията си върху природния и социалния капитал и действа целесъобразно, на база цели и индикатори и не е просто заета с разни проекти.
  5. Знае значението на окуражаването, подкрепата и дори менторството. В една добра компания, част от която съм и аз, дълго време си бяхме един на друг ментори. Само сменяхме играчите. Имаме какво още да учим там, но това поне прави екипът крепка система от добре свързани хора. Менторството не винаги изисква още пари и консултанти. Спокойно може да се гради около доверието и да се ползва вътрешният ресурс. Често няма нужда да купим всяко решение, обикновено компанията има ресурса за това, но успешни са само тези, които успяват да го използват.
  6. И понеже започнах с лидерството, завършвам с това, че тя знае огромният отпечатък на лидера върху цялата организация. Всичко – от култура до процеси. Да си лидер, означава да водиш. Да водиш означава едно – да даваш пример. Защо примерът е толкова значим? Последните открития на невронауката ни казват, че мозъкът е пластичен. Това означава, че той се приспособява. Абсолютно всичко се учи и то много по-лесно, отколкото мислим. Често, когато кажем „промяна” си представяме революция. Не, промяната е въпрос на това лидерът да определи кои са правилните и приемливи поведения и да се практикуват от него, за да го следват и хората. 21 дни. Толкова е времето, в което всяко поведение се превръща в навик и престава да се усеща като промяна.
21 дни

Защо не това да е времето, в което всяко нещо, което идва от средата около нас може да бъде преработено в полезни за компанията навици, знания, умения и накратко – щастие и resilience.

 

       По какво разбираме, че една компания е resilient? 

  • На първо място, разбира се, е качеството на лидерството. Ако е добро, във време на предизвикателства се вижда скоростта, с която се обработват проблемите, вземат се решенията и компанията устоява на криза или промяна от средата.
  • Ангажираните хора – благодат. Хората са упълномощени да използват знанията и уменията си в решаването на проблеми. Тя е компетентна да разпознава и управлява проблемите, които я касаят.
  • Ефективните партньорства и ресурси на организацията могат да осигурят достъп до други организации и ресурси в момент на криза.
  • Управлението на знанието е критично – как се съхранява информацията в компанията, в какъв формат, къде; по какъв начин хората от компанията имат достъп до нея. Ролите в компанията са споделени, а екипът е обучен да борави със знанието така, е обикновено има кой да заеме ключова роля.
  • В тази компания силозите на управлението вече не са бариера, която създава не-свързани, не-скачени и пагубни начини за работа.

И, разбира се, тази компания е обединена от общата цел. Имат разбиране за приоритетите, което стига до повечето хора и знаят как те се управляват.

 

Статията е публикувана в сп. Твоят бизнес (tbmagazine.net)

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара